Само в Бг се учат преразкази. В нормалните държави се пишат есета.

Може да ме изтрият не че е нещо ново за мен ама Пеньо Пенев Марули Марули Марули безкрайно зелено поле и в тях седи и се пули едно обикновенно теле

Ебаси порнографията - външно оценяване, вътрешно оценяване, матура след 1-ви клас, матура след 3-ти клас, матури след 5-ти, 7-ми и 11-ти клас и накрая излизат завършили средно тъпаци, кретени и функционално неграмотни идиоти. Идиоти, които не могат да попълнят един най-прост формуляр-молба за постъпване на работа! Ето я "американката мечта" след 34 години "демокрация", "сполука" и "благоденствие"! Американска задморска кочина, с 5 милиона население( от които 2.5 милиона пенсионери), а с най-много академици, професори, доценти, доктори на науките, адмирали, генерали и маршали на глава от населението в целия свят. Куцо, кьораво и сакато стана професор, доцент и доктор на науките(по-точно казано доктор на науките). Професурата, доцентурата и докторантурата я нямат вече за нищо. Щом и неграмотния, ниско образован и ниско интелигентен помачор от тетевенските села Алексей Петров - Трактора стана доцент в УНСС, закривайте го вече този вонящ БГ-кенеф! Едно време при комунизма имаше всичко на всичко 20-30 професори и 5-6 академици в цяла България и това наистина бяха учени на световно ниво! Сега е само лайна и помия!

Това е разказът, който децата трябва да преразказват.

Разказът никак не е хубав - все едно да сравниш дрънкане на корепетитор с концерт:))) Това е корепетиторски разказ в който няма талант, гений, няма емоция, няма нищо. Има само хрумка. Преразказът на това корепетиторско дрънкане е трудна работа и повечето деца ще напишат объркани глупости, а оценяващите ще им дадат от себе си, за да подобрят статистиката. Писането на разкази не е никак лесна работа, но някои писатели умеят и с времето стават класици. Освен, че не е лесно да се пишат разкази, днес не е лесно и да си ученик:))))) Да си ученик днес е тъжно. Трябва да изучаваш обърканата бездарност на някой, който е имал нужда да напише нещо:))))

Тази сутрин се усетих необикновено голяма. Стори ми се, че едва се побирам в леглото. Скочих, протегнах се - горнището на пижамата май ми е окъсяло, долнището едва ми стига до коленете. Лека съм като перце. Хубаво ми е. Днес нямам контролни. След часовете ще ходим с Лили да играем въздушен хокей. Пъхам четката за зъби в устата и се сещам, че съм забравила да си напиша домашното по математика. Лоша работа. Забравих, защото вчера, на урока по рисуване, учителят ми ги наприказва едни - само с талант нямало да постигна успех на изпита, трябвало да работя повече. Прибрах се, подредих една ваза и два портокала и ги рисувах до късно. Може би ще е по-добре, вместо да излизам с Лили днес, да се прибера и да продължа да рисувам. Тъжна работа! Ей, ей! Аз май се смалявам! Ето, едва стигам до ръба на мивката! - Мамоооо! - Закуската е готова! - показа се майка ми на вратата. - Виж! - протегнах ръце към нея. Ръкавите на пижамата ми висяха, а долнището се свличаше и се омотаваше около краката ми. - Сложи си новия пуловер, с него си много хубава! - усмихна се майка ми. - Ела да закусиш, че ще закъснееш! - врътна се и излезе от банята. Каква майка е, не вижда ли какво се случва с дъщеря ѝ?! Запретнах ръкави и крачоли и се запътих към кухнята. Мама сложи на масата любимите ми палачинки. Погали ме по косата. Явно не забеляза нищо нередно. Поуспокоих се. Изядох палачинките и вече не ми се струваше, че съм кой знае колко малка. В училище странното порастване и смаляване продължи. След първия час Лили ме увери, че ще останем истински приятелки дори да ни приемат в различни училища след седми клас. Почувствах се толкова щастлива и голяма, че чинът ми отесня. През втория час - химия - ме изпитаха внезапно. Така се смалих, че не можах да стигна до дъската и да кажа каквото и да било. През междучасията непрекъснато се оглеждах - забелязва ли някой какви страшни неща се случват с мен? Приятелите ми се държаха, сякаш всичко е наред. Следващите часове минаха горе-долу добре. След училище се прибирам направо вкъщи и сядам да рисувам! Естествено, Лили ми се разсърди. Трябваше да я гоня по коридора да се сдобрим. Почти я бях настигнала, когато го видях да върви срещу мен - Алекс от съседния клас. Какво да правя, какво да правя?! Да го гледам? Да се преструвам, че не го забелязвам? Или да се скрия? Видях, че кабинетът по биология е отворен, и се шмугнах вътре. Добре че беше празен. Седнах на последния чин и се разревах. Отвратителен ден! Плача и усещам, че се смалявам. Вече бях станала почти колкото бобче и се чудех дали няма да изчезна, ако продължавам в същия дух, когато ми се стори, че чух: - Стига, малката, ще се удавиш! Срещу мен, на стола, беше кацнала совата, която обикновено стоеше във витрината до стената. Тя ме гледаше благо с тъмните си очи. - Ти... не си ли препарирана? - Понякога да, понякога не - завъртя главата си совата. - Зависи кой ме гледа. Обикновено хората виждат каквото им се иска. Или каквото им покажеш - добави тя, докато главата ѝ се връщаше в нормално положение. - Кажи сега защо плачеш! Разказах ѝ за порастването и смаляването, за рисуването, за Лили и за Алекс. - О, съвсем обикновен случай, ще се оправиш! - пак завъртя глава совата. - Тук всички сте така, само че никой не си признава. - И Лили ли? - ококорих се аз. - Всички! Сещаш ли се за момичетата от съседния клас, дето все ходят хванати под ръка? Всъщност така се подкрепят, ако някоя се натъжи и започне да се смалява. Или за онези, дето пеят и се смеят високо по улиците? Правят го, за да се усетят големи и така да прогонят страха, че другите май много не ги харесват. - Възрастните знаят ли? - вече си бях върнала обичайните размери. - Знаят, но повечето са забравили. С възрастта човек свиква с размера си... - усмихна се совата. В този момент Лили влетя в кабинета. Вече ми беше простила и ме търсеше да си ходим заедно. Препарираната сова си стоеше във витрината.

Само в БГ в седмиц клас се преразказва. На тази възраст учениците трябва да се научат да се изразяват и да сголбят цял текст отначало докрай. А и самият разказ е доста инфантилен, а на моменти дори перверзен за седмокласници.

както са рекли и по-долу - Вазов е жалък, а и Ботев не струва! Викайте Иванка могилска, карабашлиев и Жорко Букъра господинов! Само те струват и с тях ще постигнем правилна настройка и евроатлантизъм за децата!

Тази сутрин и аз го усетих много голям. Погледнах под пижамата - стигаше ми до коленете.

Разказът е симпатичен, но не става за преразказ, по-скоро е поток на съзнанието, не история. И да го трансформираш с неутрален разказвач? Пък е и супер детински, някъде за четвърти-пети клас момиченца. Гледаме децата да се разучат да мислят съвсем ли?

14 годишни девойки и юноши не са ли прекалено пораснали за да бъдат оценявани на преразказ? Или директивата е да "изкласяват" папагали. Които като чуят какво им говорят "по телевизора", например, много-много да не го мислят и анализират. Защото в светлото антиутопично бъдеще, такива дейности няма да бъдат толерирани.

Разказът наистина е много хубав. За сведение на умнокрасивитета - мъката и депресивната литература от старите програми е махната орт по е 10 години.

"Тази сутрин се усетих необикновено голяма. Стори ми се, че едва се побирам в леглото. Скочих, протегнах се - горнището на пижамата май ми е окъсяло, долнището едва ми стига до коленете." Това са първите 3 изречения от тази простотия.По-нататък изобщо няма нужда да се чете.

Безумни неща учат и после защо са най-глупави нашите деца. Вместо да им развиват някакви реални умения, които да им послужат за нещо в живота...

Тук можете да погледнете разказа. https://boulevardbulgaria.bg/articles/eva-koyato-raste-i-se-smalyava-na-ivanka-mogilska-razkazat-ot-nvo-za-7-klas Чете се лесно, забравя се още докато се чете.

Има го в интернет! Браво на МОН, че са махнали тежките депресивни "класически" разкази...от "класици" станали такива благодарение на турското "робство" и блядското "освобождение"

Ние пишехме съчинения. Днешните - преразкази. Утрешните ще пишат диктовки. Напред, народе възродени, към светли бъднини върви

стига сте си правили експерименти с най-ваните приоритети на държавата ( образование и здравеопазване ) . последиците могат да са катастрофални в "светлото бъдеща" . децата са бъдещето на тази страна и ние трябва да направим така , че те да си останат в бълария , да бъдат горди българи , обичащи своята родина 1

Линк към разказа: https://i.actualno.com/actualno2013/upload/2023/06/13/0797137001686647435big.jpg Абсолютна простотия - писан е на някакви сериозни наркотици.

Пфу, на времето каква литература имаше само! "Как се каляваше стоманата" помните ли?

Да се засили охраната на мандрите

Нямаше ли нещо по- като от Посолството? Например "Емили, на която й расте и й се удебелява"...

Абе тия деца не са чели Вазов, Ботев и Йовков, тръгнали да им дават Иванка Могилска? нормални ли сте бре??

Щом не е за 13 годишни момченца, които се обичат по "по-различен начин" или за дете, което иска да си смени пола, поради осъзната различна социална функция на 12 г., не се признава!!! Трябват такива разкази

До тези, които си мислят, че БЕЛ не е важен предмет. Познаването на езика и боравенето е с него по правилен начин е признак на интелигентния човек. Ако не се справяте добре по български език ще страдат и конгнитивните ви способности да изучавате каквито и да било други науки, да не говорим и, че общуването с вас ще бъде мъка и трагедия и само себеподобнште ви с речников запас от 200 думи няма да го усетят като негатив.

За пръв път чувам за "Иванка могилска"! И с какво е толкова значима тъз женица на 42 годин, че да се пада на матура разказ от нея? Да взема и аз да напиша нещо и да се падне? До там ли опряхме+?

Кой може да напише такава простотия абе за Хамлет да бяха писали бахти произведвнието

е много по-вероятно да се дрогира, отколкото да расте и да се смалява...

Добре че не е баба Илиица. Аз писах за нея и за Кола преди 30г. Смятам че още от тогава имам някои деформации. И май са за цял живот.

Че не са разни Опълченци на Шипки и прочее анахронизми. Стига с омраза и кървища. После що стават децата псевдо патриоти и се кефят на Костя ръждивата копейка или на Цончо.

Разказ с елементи на фантастика-кабинет по биология в българско училище.

Коя а таа бе? Ма откъдя на къдя бе!

Бе то не е ли тва идеята, умниците на мама и тате да прочетат нещо нечувано и невиждано и да творят на tabula rasa, или я па нещо съм изпущил нали съм си простак. Оти оно си пише "Текстът е последната задача - преразказ на неизучаван художествен текст" Инче лесно одиш на уроце даскалката ти диктува готови тми и ти зубриш наизуст -язе така минах мадрите, уппс изпитите по литратура и вижте ме докъде стигнаах-

Аре стига плюхте. Току що го прочетох. Не е лош разказа.

Какви са тези простотии? Коя е Иванка Могилска? И изобщо, на кой му пука за БЕЛ? Важното е да си що-годе грамотен, математиката е далеч по-важна!

Сигурно 99% не са чели разказа ама хвърлят плюнки. Ганчо е все недоволен.

Тва дето расте и се смалява що сте го кръстили с женско име? И що занимавате децата с простотии? Откога индианските автори и Жул Верн са демоде?

"преразказ на неизучаван художествен текст" - освен неизучаван, ами и от никого четен текст. Това освен родата на написалта го, друг едва ли въобще е знаел за съществуването му...

Порнографията в тая държав няма край ... Иванка, която била копирайтър, влезля в учебниците, та чак и на изпити се пада... Копаем дъното и не му се вижда края ...

Да навлизат модерни автори и произведения. Да се отървем от фасулковщината натрапвана от комунягите.

Аз исках да се падне балканжи йово дето му режат ръцете и краката или Андрешко дето ни си плаща данъците.

Ако няма ЛГБТ+ тематика в произведението, изпитът трябва да се анулира!

къде мога да го прочета тоз разказ ?!

ИДИОТИЗЪМ = МОН

Това девойче, явно има проблеми с гардероба!

Абе хора, абе МОН, наясно ли сте с морално-етичната характеристика на Могилска? Мога да ви разкажа чудеса от преди 15 години. Че и някое клипче имам някъде из старите хардове.

Спрете с този тормоз над учениците.

Очаквах да се падне "Да събудиш драконче"

Помня като малък учехме за Балканджи Йово,,Крави,волове,турски робства. Сега децата крава не са виждали. Време е и нашето образование да влезе в 21 век.

Тук, в гащите,имам нещо,което също расте и се смалява. То е за малоумниците от МОН!!!