Коментари - Адвокатът на Полфрийман показа кадър от видео: Било е неизбежна самоотбрана | Днес.dir.bg

Ооо точно за теб нямам никъкво съмнение, че си пълен с тъмнокожи мъжки приятели

чети. какво пише в статията. монов е заграден в СИНьО писателче тъпо! Записа е пускан на бързо за да претупат работата щото не отговаря на това, което е платено на съда да постанови. Но истината неможе да се крие добезкарайност,още повече когато има по висши институции от българския съд. И Граф МОнте кРисто е трябвало да чака дори още повече години за да получи справедливост и възмездие.

Изкормвача ли е бил в тази ситуация? Дори да приемем, че е имало нападение срещу цигани. Изкормвача е бил настрани, тръгнал е с ножа срещу хората. Що не кажеш, къде е бил Монов и как е станало така, че прободната рана е в гърба на пострадалия? С достатъчна сила, да преодолее ребрата и да прониже белия дроб. Да не говорим за това, че не се касае да джобно вожче, съдейки по необходимото острие.

Бе моля ти се , направо е бил тартор на София Запад

Ъхъ само дето той е литературен герой, точно като образа на хрсисмия Джок

Явно нашият любим съд е взел решение под обществения натиск по онова време и сега се чудят как да замажат положението. Предполагам, че австралийците няма да забравят случката.

Айдеееее и литературни герои намесихте. Кой казва, че е Монов? Въобще, нещо вижда ли се? Излиза според теб, че Полфрийман го е гонил с ножа, точно за да го забие в гърба му. Май си е наистина умишлено убийство?

Да, според медиите- били са доста изненадани, че хуманния български съд е пуснал на свобода убиец. Има доста в нета.

Предсрочното освобождаване не е оневияване

Абе ако се е събирал с десетина души да бият двама не ми го хвали.

какъв бял дроб ,нали в гърба е нанесенудара и епопаднал в сърцето!?!? Айд епоследно уточнете кво да лъжете от агитката

Тъй наречените ултраси могат да те пребият само заради това, че си сам, а те са много....

има колкото искаш примери как "хуманния български съд е пуснал на свобода убиец" а има и доста такива,при които даже не помирисвал затвор доказан умишлен убиец ! Тук обаче е поразлично,няма умишлено убийство .

А къде са тия битите ромляни , как па БХК не ги намери ?

но има реален прототип!

На двеста метра от дома ми има клуб на футболни фетове. По определение- уртраси. Да, ама още никого не са нападнали ей така и без ей така. Вярно, викат, понякога събарят някой кош за боклук, или палят контейнерите със смет. Но досега не са нападали никого.

Чел ли си делого, бехакеец?

Абе кви ултраси са били Монов и другите пишлегари ... а и ултрасите с бият помежду си основно , за разлика от циганите

Добре де , как па БХК не издири битие цигани ? Къв скандал щяха да спретнат , даже международен ... хем това им е призванието , хем нищо ...

дето едва не ослепя тя кво..ходи нарочно да ги дразни ли?!?..а колко случая има и дори загинали от хвърлена бомба..ясно е ,че и ти си от този клуб и ако ви слуша човек на мравката път правите.

Какъвто ни е футболът такива са ни и ултрасите.

Класика е, но няма връзка със случая. Пък и случката е по вестниците, няма разкази как е реагирал съдията. То повечето случки са така - нищо не се казва за продължението в съда. Заместваш съдебно разбирателство с прокурорски и адвокатски измишльотини, милиционерски фантазии. А за гъза - ами разберете се - намушкан е отпред или отзад. Ако е отзад, тезата ми е още по-пълно доказана - няма самоотбрана изобщо. Сега дали има пряк умисъл, не знам. Присъдата за пряк умисъл ли е била?

пише това което е нужно за да бъде изкаран виновен. Ти логика поне малко имаш ли или мисленето ти е нещо непознато. КАк сипредставяш ,че някой ще нападне сам футболна агитка ?!? За мен единствено ако е луд би го направил,но тук случая със сигурност не е такъв.

Това, с което се пеняви лакомото адвокатче е било поставено на преценка и от ВКС. А, четете: Р Е Ш Е Н И Е № 275 София, 27 юли, 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………..... в присъствието на прокурора … Гебрев ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1504 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурора, жалба на подсъдимия, чрез защитника, и жалби на частните обвинители против въззивно решение № 9 от 18.02.2011 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 419/2010 г. В протеста се изтъкват съображения в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието поради отказа на съда да приеме, че извършеното престъпление е изключително тежко по смисъла на чл. 38а НК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на А. Е. З., както и в жалбата на А. М. М. и Х. Ц. М., всеки от тях в качеството на частен обвинител, са изтъкнати доводи със сходно съдържание в подкрепа на касационното основание за явна несправедливост на наказанието. Поддържат тезата, че извършеното престъпление от подсъдимия Д. П. разкрива характеристики, които го определят като изключително тежко. Затова изборът на наказанието лишаване от свобода не съответства на съвкупността от обстоятелства за обществената опасност на деянието и данните за личността на дееца. Справедливостта диктува определяне на доживотен затвор без замяна, което обуславя и поисканата отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане и увеличаване на наказанието. В пространно мотивираната жалба на защитника са развити съображения за наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Твърди се едностранчивост при преценката на доказателствените източници, липсата на отговор на съществени доводи на защитата, неправилна квалификация на извършеното деяние, а като алтернатива - явна несправедливост на наложеното наказание. От различните касационни основания произтичат и направените искания - за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, за да се отстранят съществените процесуални нарушения, за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия на основание чл. 12, ал. 1 НК или за изменяване на решението с преквалификация на деянието по чл. 119 НК и намаляване на размера на наложеното наказание. Защитникът счита, че следва да бъде намален и размерът на присъдените обезщетения за причинените неимуществени вреди. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Намира, че целите по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати единствено с налагане на наказанието доживотен затвор без замяна. Жалбите на частните обвинители с идентично искане преценява като основателни. По жалбата на подсъдимия дава заключение, че следва да бъде оставена без уважение, тъй като не са били допуснати посочените в нея нарушения. Частният обвинител А. Е. З. чрез повереника си (адв. Ц.), както и частните обвинители А. М. М. и Х. Ц. М. лично и чрез повереника си (адв. К.) поддържат искането си за отмяна на въззивното решение поради явна несправедливост на наложеното наказание и настояват жалбата на подсъдимия да се счете за неоснователна предвид отсъствието на съществени процесуални нарушения и законосъобразност на възприетата по делото правна квалификация. Защитникът на подсъдимия (адв. К.) поддържа касационната жалба и акцентира върху основните оплаквания, залегнали в нея. Защитникът С. П. се присъединява към аргументацията на другия защитник и като обобщение заявява, че решенията на двете съдебни инстанции са изключително объркани и нелогични. В допълнение подсъдимият Д. П. посочва, че не е нападал никого без причина и не е нападал с намерение да убива, а той самият, както и придружаващите го лица, са били подложени на нападение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 420 от 2.12.2009 г. по н. о. х. д. № 866/08 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Д. П. за виновен в това, на 28.12.2007 г. в [населено място] да е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице - А. Е. З. и А. Х. М., като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 11 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК му е наложил наказание в размер на двадесет години лишаване от свобода. Определил е първоначален строг режим на неговото изтърпяване. Осъдил е подсъдимия Д. П. да заплати на всеки от гражданските ищци – А. М. М. и Х. Ц. М. суми от по двеста хиляди лева, а на гражданския ищец А. Е. З. сумата от петдесет хиляди лева, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Приспаднато е времето, през което спрямо подсъдимия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 28.12.2007 г. до влизане на присъдата в сила. С въззивно решение № 9 от 18.02.2011 г. по в. н. о. х. д. № 419/2010 г. Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло присъдата на Софийския градски съд и е осъдил подсъдимия Д. П. да заплати разноските за възнаграждението от седемстотин и двадесет лева, платено на преводача в рамките на въззивното производство. Жалбата на защитника е основателна единствено в частта за присъдените разноски за преводач в нарушение на чл. 189 НПК. В останалата част касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В нея се твърди, че въззивният съд не е съблюдавал стриктно изискванията на чл. 14 НПК, който въвежда в задължение на съда да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Вследствие на това е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, довело и до ограничаване на правото за защита на подсъдимия. Конкретните доводи са подчинени на процесуалната позиция, че съдът незаконосъобразно е отхвърлил обясненията на подсъдимия за ситуация на неизбежна отбрана - действия в защита на две неустановени по делото лица и на самия себе си от противоправното нападение на група младежи, част от които са били св. А. Е. З. и починалият А. Х. М.. В същия контекст се оспорва и фактическата констатация на съда по същество, че при появата на подсъдимия на мястото на престъплението вече е бил преустановен конфликтът (словесен и физически) между няколко от момчетата и неизвестните лица. Според жалбоподателя, този неверен фактически извод е резултат от пренебрегнатите показания на св. Г. и произволния отказ на съда да ги кредитира, въпреки че доказателствено те са били подкрепени от показанията на св. Н. и св. Т., които въззивният съд не е обсъдил, от повторно дадените показания на полицейските служители, изясняващи причината, поради която подсъдимият се е намесил, както и от фиксираната на записите на полицейските камери последователност на инкриминираните по делото събития. Превратното тълкуване на доказателствата, в т. ч. игнорираната възможност, изяснена от експерта, телесните наранявания на подсъдимия да бъдат причинени и по начина, описан от него, били довели въззивния съд до неверния фактически извод, че подсъдимият Д. П. е бил замерван с пръст и бетонни плочки едва след извършеното престъпление, а не и преди това (л. 9 от мотивите на въззивното решение). Доводите са неприемливи. Показанията на св. Г. не са били произволно отхвърлени, а внимателно проучени и оценени както поотделно, така и в съвкупност. От изложените мотиви в решението ясно може да се проследи пътят на съдебните разсъждения. Изрично е посочено, че показанията на св. Г. не се съвместяват с останалите доказателствени източници и то до степен на решително разминаване дори с обясненията на подсъдимия Д. П., в които той е представил своя версия за фактологията на събитието. Показанията на св. Н. и на св. Т. също не са били игнорирани, а комплексно обсъдени от двете инстанции заедно с други доказателствени средства. Установената от съда фактическа обстановка относно момента и конкретното място на инцидента между подсъдимия и групата младежи се подкрепя и от записа върху оптичен носител CD на регистрираната информация от охранителната система за видеонаблюдение в района на местопроизшествието, инкорпориран като веществено доказателство към материалите по делото и изследван с помощта на експерт. Последователността на кадрите, илюстрирани в приложенията към специализираното заключение на експерта допълват единствено представата за предходен конфликт, в който подсъдимият няма участие. Неприемливо е и възражението за произволна оценка на показанията на полицейските служители, депозирани при повторния им разпит във въззивното производство. Техните показания правилно не са били кредитирани от въззивната инстанция, защото съдържат производни доказателства, а по делото са били събрани първични такива чрез разпита на свидетели-очевидци. Ето защо, свободната преценка на въззивния съд, разглеждащ делото по същество, на кои доказателствени средства ще се довери и на кои не, е извън обхвата на упражнявания контрол от Върховния касационен съд, щом подходът при оценката на тези доказателствени материали отговаря на процесуалните изисквания за законосъобразност. Според посоченото от защитника, съдът незаконосъобразно е отказал да уважи доказателствени искания, които той надлежно е направил – с оглед на принципа за непосредственост, да бъдат отново изгледани записите от полицейските камери, възпроизведени по технически път върху оптичен носител, както и да бъде назначена допълнителна разширена съдебно-медицинска експертиза. Въззивният съд действително е съд по същество, но няма задължение да проверява още веднъж събрания в първата инстанция доказателствен материал. Въззивният съд сам преценява необходимостта от събиране на нови доказателства за разкриване на обективната истина и може да използва събраните доказателства от първата инстанция без с това да се накърнява принципът за непосредственост по чл. 18 НПК. Принципът е въведен в НПК с изключения и ползването на доказателствения материал, събран от първоинстанционния съд е едно от тях. В случая защитникът не е посочил какви обстоятелства са налагали повторно да бъдат изгледани записите от полицейските камери. Не е направено и оплакване за необоснованост и неправилност на експертизата на оптичен носител. Липсва процесуално нарушение и с отказа да се назначи разширена съдебно- медицинска експертиза, когато със заключението на приетата експертиза е даден изчерпателен отговор на въпросите от съдебно-медицинско естество, релевантни към установяване на съществените обстоятелства по делото. Заключението е било възприето от съда по същество като компетентно, пълно, обективно и ясно. Извършен е специализиран анализ и съпоставка на размерите и формата на изследвания нож, прорезите по дрехите на починалия А. Х. М., морфологичните характеристики на прободно-порезното нараняване в гръдния кош, както и съвкупността от останалите данни във връзка с престъпното деяние. Отказът да бъде удовлетворено искането на защитника на подсъдимия не е резултат от неясно съдебно усмотрение, а решението е било мотивирано от материалите по делото. Ето защо Върховният касационен съд не констатира необсъждане или превратното тълкуване на доказателствените материали, с което да е нарушен принципът за разкриване на обективната истина, за вземане на решение по вътрешно убеждение и правото на защита на подсъдимия. Без правно значение е твърдението на защитника за допуснати нарушения по чл. 305, ал. 2 НПК от първоинстанционния съд. При положение, че Софийският апелативен съд е констатирал противоречията в доказателствените материали и е изложил съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля, нарушенията не опорочават въззивния съдебен акт, който се обжалва. В подкрепа на касационното основание за съществено нарушение на процесуалните правила е развито оплакването, че в решението липсват отговори на основните доводи на защитата в нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК и на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. В тази насока се уточнява, че защитникът е посочил многобройни и неотстраними недостатъци, довели до първоначален провал на разследването, илюстрация за което е допуснатият пропуск незабавно да се изземат записите от охранителните камери, монтирани на сградата на Министерството на здравеопазването. Според защитника съдът е следвало ясно да отговори допуснати ли са били пропуски в разследването и внесли ли са те съмнения в тезата на обвинението, както и в чия полза следва да се тълкуват с оглед изискването на чл. 303, ал. 2 НПК (обвинението да е доказано по несъмнен начин). Въззивният съд е дал прецизен отговор на доводите на защитата, с които е оспорено авторството на деянието, позовавайки се на събраните гласни, писмените и веществени доказателствени източници, които е приел за достоверни, подпомогнат от заключенията на експертите. Невъзможността да бъдат приобщени записите от камерите пред Министерството на здравеопазването не е довело до едностранчиво изясняване на обстоятелствата около инкриминираното събитие. Съдът е потърсил други процесуални възможности за установяване на всички релевантни обстоятелства, в т. ч. чрез изслушване на показанията на св. А.. Следователно невъзможността да се използват записите от охранителните камери на сградата на Министерството на здравеопазването не е попречило за всестранното, обективно и пълно изясняване на съществените факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване (чл. 14 НПК). Във въззивното решение е даден отговор и на останалите доводи, отразени в касационната жалба, включително по отношение на конкретните характеристики на прободено-порезното нараняване на пострадалия А. Х. М.. Посочените факти са били приети за установени с помощта на специалните знания на експертите в съответната област, които са дали подробно и обстойно обяснение в писмени заключения и в съдебно заседание. Отговорът на въпроса за подбудите, ръководили подсъдимия, логически се подразбира от установения съставомерен признак, включен в правната квалификация на престъплението, за което подсъдимият е осъден. В тази връзка са изложени достатъчно подробни мотиви, с които общо формулираното възражение, че мотивите са други, е отхвърлено от съда като неоснователно. Предвид изложеното дотук, Върховният касационен съд счита, че не е допуснато нарушение на изискванията на чл.339, ал. 2 НПК, поради което няма основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В рамките на възприетите фактически положения, изведени без съществени процесуални нарушения, въззивният съд законосъобразно е отказал да квалифицира деянието на подсъдимия като неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК. Действията на подсъдимия не могат да се приемат като извършени в състояние на неизбежна отбрана, когато вредите са били причинени при отсъствието на продължаващо и реално нападение над неизвестните по делото лица, т. е. при явно отпаднала необходимост той да защитава техни охранявани от закона права и интереси. Както законосъобразно въззивният съд е посочил във възприетата фактическа обстановка, на мястото, където се е появил подсъдимият с ножа не е имало лица, които е следвало да защитава – подсъдимият е преминал през [улица]и е разбутал групата от момчета, започнал е да размахва ножа, насочвайки го е към тях с мушкащи движения на ръката, а впоследствие е нанесъл удар първо на св. А. Е. З., докато се обръщал в гръб, а след това и удар със значителна сила, забивайки острието (12,3 см.) на ножа до дръжката в гръдния кош отляво на починалия младеж – А. Х. М.. Не се отразява на правилната квалификация на деянието и не може да обоснове наличието на неизбежна отбрана обстоятелството дали подсъдимият е бил замерван с пръст и плочки след довършване на престъплението, както е приел съдът, или преди окончателното му довършване. Изключено е неизбежна отбрана против правомерен акт на защита на нападнатите, а оттам липсва и превишаване на пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 2 НК и възможността за правна квалификация на престъплението по чл. 119 НК. Възражението на защитниците за отсъствието на хулигански подбуди е било предмет на грижливо изследване от въззивния съд. Съдът точно е изяснил мотивите, представляващи задължителен елемент от състава на престъплението по повдигнатото обвинение. След като е установил отсъствието на личен мотив (подсъдимият и пострадалите са напълно непознати), въззивният съд законосъобразно е приел, че водещият мотив при извършване на престъплението е хулигански - явна демонстрация на неуважение към обществото, на общоприетите правила за поведение, грубо пренебрежение на социалните норми и ценности в стремежа си открито да изяви своето превъзходство над околните, налагайки собствената си представа за обществена справедливост. С оглед на това правната квалификация по чл. 116, т. 11 НК е законосъобразна и не е налице нарушение на материалния закон, а същият е приложен правилно. Съображенията на защитника са били обсъдени от въззивния съд в контекста на съдебно-психиатричните експертизи (л. 12 от мотивите) и специфичните черти в личността на подсъдимия. Възраженията в това отношение също са неоснователни,тъй като експертите не могат да решават въпроси от правно естество, каквито са подбудите на подсъдимия за извършеното престъпление. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Това оплакване е направено алтернативно от страна на защитника. Върховният касационен съд намира, че наказанието е правилно индивидуализирано, при спазване на всички изисквания на закона и с оглед установените факти по делото. Конкретните обстоятелства на извършеното престъпление, упоритото посегателство върху личността на младежите с проява на агресия и към други лица, извън пострадалите, характеризират личността на подсъдимия в неблагоприятна светлина. Затова Върховния касационен съд счита, че наложеното наказание от двадесет години лишаване от свобода е справедливо и не се налага изменяване в този аспект на въззивното решение. Не е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на присъдените обезщетения за причинените с престъплението неимуществени вреди. Такива нарушения не се сочат от защитника, а и не бяха установени от Върховния касационен съд. Защитникът е възразил срещу осъждането на подсъдимия да заплати направените разноски за преводач, назначен в хода на производството пред въззивната инстанция. Оплакването е основателно. Съгласно чл. 189, ал. 2 НПК разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда, поради което неправилно Софийският апелативен съд ги е възложил на подсъдимия и в тази част въззивното решение следва да бъде изменено. Върховният касационен съд намира касационния протест и жалбите на частните обвинители за НЕОСНОВАТЕЛНИ. Аргументите на прокурора и на частните обвинители са сходни по своето съдържание, поради което могат да бъдат обсъдени заедно. Основният довод се свежда до твърдението, че извършеното деяние от подсъдимия Д. П. представлява изключително тежък случай на престъпление по чл. 116, ал. 1 НК с оглед начина на осъществяване, съчетанието на две квалифициращи обстоятелства и степента на тяхното изражение, опасността, която е съществувала и за други лица, извън пострадалите, поради което целите по чл. 36 НК не могат да бъдат постигнати с налагането на наказание лишаване от свобода. При определяне вида на наказанието въззивният съд е установил особено висока степен на обществена опасност на деянието предвид обстоятелствата, които се изтъкват в протеста и жалбите на частните обвинители. Не е констатирал обаче изключителна тежест на извършеното престъпление по смисъла на чл. 38 а НК. При определяне на наказанието Софийският апелативен съд законосъобразно е отчел данните за личността на подсъдимия като смекчаващи отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало, положителна характеристика, нормална семейна среда, млада възраст), а към посочената категория следва да се прибави и ролята на конфликтната ситуация преди деянието с неустановените по делото лица. Тези данни очевидно позволяват да се направи изводът, че по отношение на подсъдимия могат да бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 36 НК и с по-лекото по вид наказание - лишаване от свобода. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА решение № 9 от 18.02.2011 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 419/2010 г. в частта, с която подсъдимият Д. П. е осъден да заплати разноски за преводач в размер на седемстотин и двадесет лева, като отменя решението в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Ултрасите ни са изроди и престъпници ,това е факт ... но ултраси са ядрата на София Запад и Анимълс , а не тия пишлегари

К'ъв е тоя герб? )

Факт е че слуайте с ултраси са пренежрежимо малко на фона на циганските престъпления , факт е и, че основно са насочени срещу други ултраси

Това дава основание за възобновяване на делото и преразглеждане на присъдата на Фрийман или най- малкото да осъди България . Потресаващи хулигани бият хората в София. Това е един селски навик, зад който стоят подстрекатели от едни патриотични кръгове. За такъв случай узнах за Кърджали и за други градове. Тези момчета всяват терор и бият случайни хора.

Това ако даваше основание още преди години БХК и Амнести инт. да бяха разпалили световен скандал ... ма ни скандал , ни издирени цигани жертви , що ли така

„достатъчна сила да преодолее ребрата“ абе чиче, между ребрата има място, ти не знаеш ли? Хайде стига се пени, ти умора нямаш ли, изтекоха ти очите да зяпаш монитора, ще ти се възпалят сухожилията на пръстите. Свърши се, единия под земята, другия лежал квото лежал. Мачът се игра, съдията свири. Феновете молим да напуснат сектора, чистачката трябва да изчисти фасовете, седалките трябва да се подменят. Адио Рио.

Развоня се на червени БСП долни гащи. Питам се дали защото идват избори?

Къде е клипът?

какво е това дето си пробутал тук? Някаква боза , която сътворихте в клуба си ли? Това изобщо не е документ!

е че Монов излезе помияр а го лансираха като примерен студент .И кой го измисли ?Разбира се баща му. Кой убива човек просто ей така . Досега ни обясняваха пълни лъжи

Явно решението на АС-София е доста голямо и не може да бъде публикувано цялото. Прочетете го, бе! Нямало е никакво нападение. Било е преустановено, а тоя дрогиран австралиец ги е гонил дори с ножа. Р Е Ш Е Н И Е № 9 гр. С. 18 .02.2011г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателна колегия първи състав в публичното заседание на деветнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: С Д Членове: К И. Н Т при секретаря Ц,Й и в присъствието на прокурор А ,като разгледа докладваното от съдия Д в.н.о.х.д. № 419/10 г. по описа на САС и за да се произнесе взе предвид следното: Намерете си го...Доста е подробно и аналитично подредено. Публично е!

Това, говедо, е решението на ВКС, с което е езменено решението на АС- София. Номера на самото решение съм го публикувал по-горе. Намери си го и чети, какво е станало. А бъркоч е, щото ти е бъркоч в празната кратуна!

И този "бъркоч", тъпако е от официалната страница на ВКС!

Пък ако ще и така да е станало както казвате - Монов си стоял кротко и дошъл лудия и от нищото го заклал. Ами чудо голямо, що не се пише така с дни когато ежедневно българи биват убити и извършителите не биват наказани? Защо не се пише вече за сина на нападжията? Защо не се пише за собственика на питбулите разкъсали онзи човечец? Защо не се издири и осъди собственика на питбула нападнал момче преди седмица - та той вероятно живее в квартала?? Какво Андрей Монов е нещо повече от тях ли? За него чак депутатите се обединили, а на нормалните хора някой трибуна ще им даде ли, за нас обединява ли се някой? Нас кучета ни яли а? Но щом е за голямото добрутро то не може така да няма справедливост. Поне полежа завалийката, а Московски лежа ли? А Кирил Маричков лежа ли? А Илиян Тодоров от Соло лежа ли? А убиецът на младежа от Кюстендил лежа ли? А Любомир Крумов лежа ли? А всички знайни и незнайни роднини на тарикати и връзкари лежаха ли? У нас лежат само хора без връзки и някакви психари, а и разбира се разни неудобни на властта. Всичко що е богатир е с условна или не стига до съд. Разберете не ни пука вече! Най-малко пък за Монов.

Майка ти да е*а тролска мръсна! Нещастник! Нищо, теб животът ще те пребие.

Ако видиш неграмотен адвокат, знай, че нещо, нещо голямо, не е в ред!

Искам отново да напомня на господин шилото, че шефът на ВКС тогава е личен приятел на Христо Монов и дори присъства на погребението на Андрей Монов. Ако някой блъсне колата на съседа на шефа на КАТ с когото си пият вечер биричката дали повече ще си види книжката?

нямаше да лежи !!! И тук е голмата загадка: как един нормален сам е нападнал 16 човека просто така?!? И колко трябва да си луд самия ти за да вярваш на такава скалъпена версия?!? Щото другия вариант, който остава е да беше воин на ислямска държава , но това щеше да стане ясно веднага и отпада.

Отзад! Отзад е бухалката, не усещаш ли? А кой не знам, когото си си поканил.

не бил пиян или дрогиран, тестван е като е арестуван. А другите минаха ли теста и в какво състояние са били?

Печати, подписи и други атрибути на официален документ?!? Да не говрим за съдържанието...поне да беше копирал нещо истинско! А тикво..уж дело за убоийство а съда реши: нещо си за превода ипарите за него.. Айде по сериозно малко,а

Нормално е прекопирал решението. Няма обичай да се публикуват с печати и подписи, не е и нужно, човекът няма задължение да го прави - ходи си ги намери, щом ти се струва измислица написаното.

какво стана с онзи мюсюлманин мигрант изнасилил и заплашил със смърт млада българка в Борисовата градина в София!

Темата се изчерпа, Монов не е интересен, сега плюем по Грета Тунгберг. Ела в другата статия, има какво да се каже по темата за откраднатото бъдеще.

Грешката на Полфрийман е,първо,че е попаднал та неправилната територия и второ е взел отношение в един типично български конфликт. .Ако си беше гледал отстрани ксенофобските прояви на утрепките,нямаше да си загуби толкова години от живота,защото българското общество е скапано тотално и тук правосъдието е невъзможно.

Няма никаква грешка! Става дума за австралопитек с хулиганско възпитание, без задръжки, който не цени човешкия живот. Убил е един, ранил е друг след като циганинът е избягал. Убивал е за наказание, възприел се е като съдия и изпълнител. Чиста отрепка!