bTV Media Group
84-годишна монахиня се бори да запази манастир
84-годишната монахиня Серафима е последната пазителка на манастира „Света Богородица“ край Бургас, който е един от най-големите и стари храмове в страната.
Майка Серафима живее в пълна мизерия, оцелява от подаяния и твърди, че от епархията и общината не ѝ помагат, като целта е някой да сложи ръка на атрактивния имот, предаде bTV.
Тя твърди, че общината и църквата не ѝ помагат, за да я пречупят, а за атрактивното място място вече имало бизнес план.
84-годишна монахиня е последната пазителка на храма. За нея това е битката на живота ѝ - да опази вярата и своя дом.
„Ще се борим. Този народ трябва да оцелее и молитвите да възлизат към Бог с чисто сърце“, казва тя.
Светата обител има 30 параклиса, църква, манастирска сграда, църковен магазин и хотелска част.
Изградени са в последните 30 години с труда на монахинята и стотици доброволци. Самата тя живее в манастира от 35 години, последните 10 - сама.
Манастирът е оставен без средства и служители. Милостиви хора ѝ носят храна, а жената е продала апартамента си, за да плаща тока и водата.
Въпреки че храмът е затворен, десетки миряни идват на святото място. Възмутени са, че никой не поема отговорност за състоянието му.
От община Бургас казаха, че след наводнението през 2014 г. са помогнали с 12 хил. лв., вложени в труд и материали, и че бъдещето на манастира е в ръцете на Сливенската епархия.
„Дядо владика вика: „Ние нямаме пари“. Нямат пари там. Има една вноска 300 лева, трябва да дам към Метрополията, но не мога да я платя“, казва майка Серафима.
Така, вместо да чака помощ, тя се оказва длъжница.
От църковното настоятелство на манастира „Света Богородица“ казват, че нито една институция не е чула молбите им за помощ и че времето на манастира минава, както това на пазителката му.
Тя твърди, че общината и църквата не ѝ помагат, за да я пречупят, а за атрактивното място място вече имало бизнес план.
84-годишна монахиня е последната пазителка на храма. За нея това е битката на живота ѝ - да опази вярата и своя дом.
„Ще се борим. Този народ трябва да оцелее и молитвите да възлизат към Бог с чисто сърце“, казва тя.
Светата обител има 30 параклиса, църква, манастирска сграда, църковен магазин и хотелска част.
Изградени са в последните 30 години с труда на монахинята и стотици доброволци. Самата тя живее в манастира от 35 години, последните 10 - сама.
Манастирът е оставен без средства и служители. Милостиви хора ѝ носят храна, а жената е продала апартамента си, за да плаща тока и водата.
Въпреки че храмът е затворен, десетки миряни идват на святото място. Възмутени са, че никой не поема отговорност за състоянието му.
От община Бургас казаха, че след наводнението през 2014 г. са помогнали с 12 хил. лв., вложени в труд и материали, и че бъдещето на манастира е в ръцете на Сливенската епархия.
„Дядо владика вика: „Ние нямаме пари“. Нямат пари там. Има една вноска 300 лева, трябва да дам към Метрополията, но не мога да я платя“, казва майка Серафима.
Така, вместо да чака помощ, тя се оказва длъжница.
От църковното настоятелство на манастира „Света Богородица“ казват, че нито една институция не е чула молбите им за помощ и че времето на манастира минава, както това на пазителката му.