Музеят на солта в Поморие е единственият в България и Източна Европа, който е специализиран за производство на сол чрез слънчево изпарение на морска вода. Той е открит през 2002 г., а на 2 септември тази година ще отбележи своя 10-годишен юбилей, съобщава Фактор онлайн.

Основните направления, в които е работил музеят в това десетилетие логично са туристическите интереси като посетителите освен да разгледжат изложените експонати могат и да наблюдават на живо традиционната древна анхиалска технология за добиване на морска сол. В тази връзка, трябва да се отбележи, че за своето 10-годишно съществуване над 50 хиляди туристи са посетили природния обект в Поморие, като с всяка изминала година посещенията са в пъти повече. Към момента уредници в музея са Илия Кусев и Елена Йорданова, а работникът Николай Аликов е потомствен солар. 

"Всяка година броя на хората, които идват тук се увеличава. Миналата година ни посетиха близо 11 хиляди туристи. През летните месеци работим с удължено работно време и не сме отказвали посещения дори извън неговите рамки. Идват хора от всякакви възрасти. От чуждестранните посещения най-много привличаме руските граждани. Те са най-любознателни от нациите, които летуват по българското Черноморие", обяснява Илия Кусев.

През годините той е работил в тясна връзка с основоположеника на музея и неговия първи уредник доц. Милчо Скумов, който стои в основата на всичко постигнато. Именно доц. Скумов е реализирал проектите "Всичко за солта (АЛАС) 2001-2002" и "Развитие на Музея на солта в Поморие като завършен обект на културния туризъм" 2004-2005 година на европейската програма "Фар", чрез които е създаден ествственият природен обект.

През годините уредниците са работили успешно и с отделни училища и университети от цялата страна като с тях са провеждани различни състезания и викторини.

През 2005 г. Музеят на солта в Поморие е включен в "100-те национални турситически обекта" поради прогресиращия брой посещения с всяка година. Спечелени са множество грамоти и отличия.
Музеят е обявен и като най-атрактивния обект на една от туристическите борси в страната. Туристите имат възможност да наблюдават целия технологичен процес на добиване на сол.

"Доколкото имам информация, идеята за създаване на резервата "Стари анхиалски солници" съществува още от края на 60-те години на миналия век, когато с градоустроиствения план е отреден терен от 22 декара за солниците. Целта е да бъде запазена и показвана тази древна технология за добив на сол", разказа Кусев за самата предистория. 
"Имаше и много снимков материал, който изчезна с времето при преместването на сградите преди '89 година", допълни той.
В тази връзка за научно изследователската си дейност двамата с Елена Йорданова продължават да търсят стари архивни снимки и други материали, които да бъдат показвани на посетителите и гостите.

Заключителната фаза при отбелязването на тази 10-годишнина ще бъде научната конференция на тема "Светът на солта", която ще се проведе на 4 и 5 септември.
Обявен е и конкурс за написване на есе "По пътя на солта", като основен елемент е философията и генезисът на солта и историята на този район. Отличените творби ще бъдат прочетени в рамките на "Седмицата на морето", която ще се проведе в Поморие. 
"Предвиждаме и да предоставим материалната база на на художници, които да рисуват солниците, и всичко от музея, което представлява техен интерес", разкриват още уредниците. Именно с тези три мероприятия, ще бъдат "духнати и 10-те свещички" от съществуването на Музея.

Миналата година общината спечели и трети проект - "Поморие - туристическа атракция - град на солта, древна история и традиции", който включва строителни и ремонтни дейности в района на солниците. Със средствата от него ще бъде ремонтирана беседката, ще се укрепи допълнително и самата сграда. За посетителите ще бъдат изградени и нови информационни табели в района.

Тайната на анхиалската технология
В самия производттвен цикъл за производството на сол влизат четири елемента - море, езеро, изпарители и кристализатори. Първо морската вода се просмуква в езерото, което е дълго 7 км. В летните месеци дълбочината му достига най-много 1,70м, а солеността на водатата нараства около два пъти. Чрез канали водата от езерото се подвежда в големите басейни-изпарители, които се наричат още тигани. В тях тя завишава своята соленост в баесйните като лятото достига между 13 и 20% сол.

В целия този процес се отлагат различни вредни соли като гипса, който най-много влошава нейното качество. Затова относително чистата вода от последния басей, която вече надхвърля 20% соленост преминава към самите кристализатори чрез други канали. Там в рамките на десетина дни ако е сухо, горещо и не вали дъжд във водата кристализира солта. Следва обир и ново зареждане като този цикъл се повтаря многократно през летния сезон. Тъй като добивът на сол е изцяло природен процес, механизация не се прилага.

Всяка година уредниците записват в специални архиви деня, в който са получили първата сол за годината. Обикновено това става в началото на месец юни, но е имало случай, когато през 2006 година водатата е кристализирала в края на май. През дъждовното лято на 2010 година, първата сол е добита чак на 5 август. В тази връзка метеорологичните условия са от съществена значимост.