Как се учи джендър проблематиката в училище

Бурните дебати относно Истанбулската конвенция за превенция и борба срещу насилието над жени поставя въпроса как се изучава в момента с джендър проблематиката в училище.

По думите на Иванова в нейната дисциплина - „философски цикъл“, още в 9 клас по "Психология" учениците имат теми, засягащи джендър-проблематиката.Това продължава в 10 клас с етичната гледна точка по отношение на взаимоотношениета и правата на човека.

Уроците по психология в 9 клас са ориентирани към личността, себепознанието, комуникацията с другите/родители, връстници, авторитети/, справянето в конфликтни ситуации. В тази връзка се засяга нееднократно личността и различията между хората.

В 10 клас се изучава "Етика". Туке се засягат и обсъждат етически понятия, различни философски концепции и позиции на автори като Аристотел, Епикур, Кант, Сартр. В този контекст се споменава и развитието на позицията в различните епохи относно тялото, личността, жените. Засегнати са теми като „Любов“, „Приятелство“,Семейство“.

В 11 и 12 клас акцентите са различни и темите са доста по-малко. Разбира се, джендър -проблематиката не е ограничена само в тези дисциплини.

Виждането на децата относно джендър проблематиката

Поколението което расте е широкоскроено, рядко страда от предразсъдъци. Границите за това какво е „нормално“ са доста по големи, спрямо тези предходни поколения. Децата живеят с вярата, че всеки има право на избор, което обезпечава и тяхната свобода да избират, показват наблюденията на Силвия Иванова, която преподава на 15-18-годишни ученици.

По думите й много по-рядко се срещат крайни мнения, че наложените рамки не бива да се изместват, а ако това се случи ще доведе до деградация и проблеми в обществото.

Кои стереотипи, основани на пола, все още е трудно да се разбият у нас?

Стандартните теми :за шофирането, за отглеждането на децата, за семейството като „мама, татко и аз“ са дълбоко вкоренени не само теоретично в съзнанието ни. Такава е средата, в която живеем. Разбира се, алтернативите са това, което се опитвам да им покажа и важността на това да сме съпричастни и да проявяваме чувство на емпатия, споделя педагогът.

Но, за да възприеме всеки от нас това, като линия на поведение, не е достатъчно всички да си го мисли, а да прилагаме в ежедневието си, в поведението си, убедена е тя.

За агресията и насилието в училище

Агресията в училище е нещо, към което учителите и психолозите работят много активно. Случва се, защото наблюдаваме агресия навсякъде и явно дотолкова сме свикнали с нея, че започнахме да я приемаме.

Нетърпеливи сме в семействата си, нетърпеливи сме с децата си, изморени сме и това изостря реакцията ни. И децата ни копират поведение. Стават нетърпеливи, защото получават всичко бързо и не възпитават в себе си умение да изчакат търпеливо, за онова, което искат. Това, разбира се напряга и познатият им модел , да избухнат, се проявява, обяснява експертът Силвия Иванова.

Думите на Франсоаз Долто (1908-1988), една от основателките на Парижката психоаналитична школа и пионер в детската психоанализа, работила активно върху Конвенцията за правата на детето:

„Децата, които се раждат днес, ще трябва да поемат отговорността за … изобщо не знаем за какво! Това е първостепенен въпрос на нашата епоха: възпитанието е призвано да помисли, да подготви децата за живот, който ние не знаем какъв ще бъде, който се променя непрекъснато”.