"Не се колебайте да използвате огнестрелното си оръжие, дори когато границите се нарушават от жени и деца, които често биват използвани от предателите при опитите им за бягство", гласи документът, намерен в Магдебург. В него се заповядва също бегълците "да бъдат арестувани или ликвидирани". Последният държавен глава на ГДР, преди обединението на Германия през 1990 г., Егон Кренц изложи друга версия пред в."Билд". "Не е имало заповед да се стреля. Знам го не от документите, а от собствен опит. Такава заповед би била в противоречие със законите на ГДР", заяви той. Според директорката на архивите на ЩАЗИ Мариане Биртлер документът е от особено значение, тъй като политиците винаги са отричали, че е било заповядано да се стреля. "Досега не е имало толкова ясен и прям документ като този", изтъква тя пред "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Текстът се отнася до заповеди, издадени в служебен документ от 1 октомври 1973 г. до специално подразделение на ЩАЗИ, създадено през 1968 г. и действало до 1985 г. В него били подготвяни агенти, които след това тайно били внедрявани в граничните войски, за да стрелят по опитващите се да избягат през Берлинската стена или през други източногермански граници. Освен това те трябвало да насърчават другарите си да правят същото. Най-малко 1245 души са "жертвите на разделението" на двете Германии от 1945 г. до падането на Берлинската стена. Историкът Хубертус Кнабе, директор на мемориала в памет на жертвите на ЩАЗИ в Берлин, призова прокуратурата в Магдебург да започне разследване във връзка с този документ, подтикващ към убийства. "След падането на комунистическия режим в ГДР през 1989 г. почти всички 91 000 служители на ЩАЗИ останаха ненаказани. Само неколцина от тях бяха пратени в затвора", изтъква историкът.
Днес се навършват 46 години от издигането на Берлинската стена.