За да се атакува законова разпоредба пред КС, са нужни минимум 48 депутатски подписа. Зам.-председателят на ПГ на ДСБ Елиана Масева уточни, че подписите са на депутати от четирите опозиционни групи в парламента – ОДС, ДСБ, БНС и „Атака”, съобщи Дарик. Масева обясни, че предстои изготвянето на мотивите към искането на опозицията до КС. Опозицията ще атакува спорните текстове около т. нар. принцип на уседналост най-общо на две основания. Първото е свързано с нарушението на процедурата, защото са допуснати три гласувания по една разпоредба. А второто основание е, че с отхвърлените текстове в Закона за местните избори се обезсмислял принципа на уседналост, който целеше да се ограничи т. нар. „изселнически вот”.
Президентът Георги Първанов насрочи местните избори за 28 октомври.Държавният глава подписа указ за обнародване на измененията и допълненията на Закона за местните избори, убеден, че "всяко забавяне при провеждането на местните избори ще е лош знак за реалното осъществяване на местното самоуправление". Според Първанов важните промени в изборния закон трябвало да се приемат най-малко половин година преди изборите. "За съжаление и този път Народното събрание продължи практиката обществено важни изменения да се приемат в последния възможен ден и по този начин обществото и президентът да се поставят пред свършен факт при обнародването на закона", критикува държавният глава. Той бил обезпокоен от липсата на широк политически консенсус по критериите за активно и пасивно избирателно право, залегнали в измененията на закона. Според него те трябва да са такива, че да гарантират провеждането на "установените в българската конституция демократични принципи на всеобщото, равното и прякото избирателно право при тайно гласуване".