Досега обаче такъв трансфер не е имало и няма практика по договора, предаде БТА. Висши магистрати заявиха, че това, че наказателното дело срещу медиците е свършило, не значи, че останалите процеси, са приключени. Според клаузите на договора, ако Либия се съгласи да трансферира медиците у нас, страната ни трябва да поеме гаранции заради продължаващите производства. Очаква се България да има готов вариант, ако Либия поиска още едно парично обезщетение. До момента няма яснота и дали договорът за правна помощ е приложим за осъдени на доживотен затвор. Договорът между България и Либия е ратифициран с указ от 1984 година и влиза в сила с обнародването му през 1985 година. В него е записано, че гражданите на двете страни имат еднакви права на защита и такива в съдилищата. При отказ за трансфер на лица се посочва причината за отказа. Изпълнението на молбата за правна помощ може да бъде отказано, ако засяга суверенитета, сигурността, обществения ред или е в противоречие с основните принципи на законодателството на помолената страна. Предаване може да се откаже, ако срещу лицето има няколко дела и дори и само едно от тях да не е приключило. Възможно е временно завръщане в родната страна, но лицето трябва да бъде връщано за процеса. Освен главния прокурор искане могат да направят и роднини, които трябва да се обърнат до компетентните органи. От своя страна, в конкретния случай - Либия, тя трябва да отговори във “възможно най-кратки срокове“. Как ще стане самото трансфериране е предмет на допълнителни договорки. Според договора, ако се налага разпит, то освен данни на лицето, което ще бъде разпитвано се изпращат и въпросите.