Това ясно стана на гражданския дебат "Докладът на Европейската комисия за България: отвъд политическите измерения", организиран от Transparency International-България и Европейският институт. Хъмфрис коментира по-скоро гледната точка към доклада в България, отколкото неговите констатации. Докладът вече не бил част от преговорния процес и затова не носел характера на мониторингов, а по-скоро спазвал процедурата, която за първи път е наложена от ЕК за България и Румъния. От една страна Хъмфрис заяви, че не бива да се гледа на документа като на “захаросан”, и от друга като на повод за заглавия в жълтата преса. Задачата му била да бъде балансиран и да даде възможност за изводи как ще бъде по-нататък. Ръководителят на представителството на ЕК подчерта и шестте показателя, по които се оценява напредъкът. Реформите в Конституцията били направени, но трябвало да се види и ефектът от тях. Вторият показател били промените в Гражданско-процесуалния кодекс. "Те вървят бавно, но е важно да са ефективни. И все пак най-важният проблем остава борбата в корупцията както по високите етажи, където постигнатото е недостатъчно, така и борбата с корупцията на по-ниско ниво – митници, при търговете за обществени поръчки", каза Хъмфрис, цитиран от БГНЕС. В тази сфера особено много ни тревожат нещата, които се случват в здравеопазването, добави той. "Борбата с корупцията, с организираната престъпност не бива да се приемат само като отговорност на съдебната система, те са специфична дейност и за правителството, и за парламента и тяхна отговорност", посочи още ръководителят на представителството на ЕК у нас. Според Димитър Кюмюрджиев, зам.-председател на УС на "Transparency International", в България липсва политическа воля за борба с корупцията и е необходимо да се формулира по нов начин стратегията за борбата с нея.