Военновъздушните сили на Иран бяха приведени в състояние на повишена готовност, след като редица западни медии съобщиха, че Израел ще нанесе удар по Иран в рамките на 48 часа. Западните източници съобщават, че Израел смята да нанесе удар в нощта срещу 7 октомври, когато е годишнината от нападението на "Хамас". Възможно е атаката да започне още тази вечер, когато е годишнината от началото на "Войната от Йом Кипур" - 6 октомври 1973 г.

През последните дни се спекулира много за това кои биха могли да бъдат потенциалните мишени. И докато повечето коментатори очакват удари върху петролната индустрия, то бившият премиер на Израел Нафтали Бенет призова за удари по иранските ядрени центрове, въпреки че американският президент Джо Байдън вече се обяви против. По думите на Бенет сега е най-удобният момент, защото "Хизбула" е отслабена, а "Хамас" е почти неутрализиран. Според "Вашингтон Пост" ударът няма да е символичен, а "мощен и мащабен".

Това дали ще бъде предприет толкова рискован ход, засега е под въпрос, но историята вече помни подобни радикални действия от страна на Израел. Най-известните такива операции са "Опера" (Osirak) от 1981 г. и "Извън кутията " (Outside the Box) от 2007 г. Те демонстрират, че Тел Авив има технологичните способности и волята за провеждането им, а съгласието на съюзниците не винаги е част от уравнението. Освен това тези удари постигат целта си, защото атакуваните държави впоследствие спират с разработката на ядрено оръжие.

"Опера" (1981 г.)

ВВС на Израел могат да осъществяват мисии на далечни разстояния

Снимка: iStock by Getty Images

Една от бележитите военни акции на Израел е проведена на 7 юни 1981 г. срещу ядрения реактор "Осирак" в Ирак. Това е ключов момент в борбата на Израел срещу евентуалното развитие на атомни оръжия в региона.

През 1976 г. Ирак закупува от Франция реактор с официална цел за научни и енергийни изследвания. Наречен е "Осирак" (Osirak), комбинация от името на египетския бог Озирис и Ирак. Въпреки че иракското правителство твърди, че е предназначен за мирни цели, Израел смята, че той може да бъде използван за производство на плутоний - ключов компонент за ядрено оръжие.

Премиерът на Израел по това време, Менахем Бегин, и военните му съветници стигат до заключението, че Багдад е стартирал разработката на ядрено оръжие, което би представлявало сериозна заплаха за сигурността на Израел.

Операция "Опера" е проведена чрез прецизно въздушно нападение от израелски изтребители F-16A и F-15A. Те прелитат над Йордания и Саудитска Арабия, за да достигнат до целта си в близост до Багдад.

Атаката е извършена за около две минути, като реакторът е разрушен напълно с прецизни бомби, преди да бъде въведен в експлоатация. Въпреки сериозната заплаха от иракската противовъздушна отбрана, всички израелски самолети остават невредими.

Заплахатае неутрализирана, но международната реакция е смесена. Израел е осъден от много държави, включително САЩ и Франция, които смятат, че международното право е нарушено. Въпреки това Израел защитава действията си като самоотбрана от ядрен Ирак.

10 години по-късно - през 1991-ва, Саддам Хюсеин обстрелва с балистични ракети Израел. Те са в отговор на американските бомбардировки и първата война на САЩ срещу Ирак. Ситуацията би била много по-различна, ако режимът му бе успял да се сдобие с ядрено оръжие.

"Извън кутията" (2007)

Израелски F-15, може да се използва за ескорт или нанасяне на удара

Снимка: iStock by Getty Images

Операцията на 6 септември 2007 г. е насочена срещу ядрената програма на Сирия.

Още от 2001 година Мосад получава информация, че Сирия започва да кани учени от Северна Корея. През 2006 г. разузнаването се сдобива с доказателства, че с помощта на Пхенян е започнал процес на изграждане на таен ядрен реактор в района на Дейр аз-Зор, Североизточна Сирия, до река Ефрат. Според оценките, реакторът е предназначен за производство на плутоний, което би дало на Сирия възможност да разработи ядрено оръжие.

Израел решава, че не може да позволи на сирийския режим да постигне подобна военна мощ и започва подготовката за изпреварваща военна акция, преди реакторът да стане функционален.

На 6 септември 2007 г., под кодовото име "Извън кутията" (Outside the Box), израелските ВВС осъществяват въздушен удар в Дейр аз-Зор. Подобно на операция "Опера", атаката е извършена с изтребители F-15I Ra'am и F-16I Sufa, които успешно избягват сирийската противовъздушна отбрана.

Израел отново показва способността си да извършва сложни и прецизни удари на голямо разстояние от своите територии. Реакторът е унищожен малко преди да бъде въведен в експлоатация.

Преките последствия от операцията са ясни - сирийската ядрена програма е елиминирана напълно. В този случай обаче международната реакция е много по-сдържана в сравнение с операция "Опера".

Израел дълго време не признава официално участието си в нападението, а Сирия отрича, че сградата е била ядрен реактор. Тази по-сдържана реакция се дължи на сложната геополитическа ситуация в региона, както и на нежеланието на Сирия да ескалира напрежението с Израел поради страх от по-сериозен конфликт.

Израел отново демонстрира готовност да предприема превантивни мерки срещу възможността за възникването на ядрен противник в региона.

Други примери

Тези две операции на Израел могат да се считат за най-успешния пример за атака срещу ядрени инсталации. Но те също не са прецедент.

През 1980 г. Ирак и Иран са в състояние на война, а иранският реактор "Бушер" се намира в ранни етапи на изграждане. Иракските ВВС многократно бомбардират съоръжения на централата между 1984 и 1987 г.

Ако се върнем по-назад в историята, ще стигнем до Втората световна война и операцията "Ганнерсайд". Тя е насочена срещу нацистка Германия, която развива активно ядрени изследвания с цел да изработи атомна бомба.

Британски командоси и норвежката съпротива атакуват фабриката за тежка вода в Норвегия, която е под контрола на нацистите и се използва за създаването на ядрени материали. Успешната саботажна операция забавя напредъка на немската програма и предотвратява появата на ядрено оръжие в арсенала на Третия райх.

Близо 70 години след този случай имаме друг успешен пример за саботаж, този път извършен не от командоси, а от компютърен вирус.

Макар да няма твърди доказателства, Израел е основен заподозрян за кибератаката с вируса "Stuxnet". През 2010 г. той поразява иранските ядрени центрофуги в обекта в Натанц.

На практика вирусът е създаден с цел да повреди иранската ядрена инфраструктура, като неутрализира опасността от разработване на ядрено оръжие. Той успява да повреди скъпите центрофуги за обогатяване на уран.

Също така има няколко случая на саботаж на обекти в Иран, като експлозии в същия завод в Натанц през 2020 г. и 2021 г., които отново се свързват с Израел. И когато саботажът не е достатъчен, то директното отстраняване на ирански ядрени учени също е било реализирано успешно през последните години.

Ще имат ли ударите по иранските ядрени съоръжения "стопиращ ефект"?

F-35 има стелт способности и е труден за откриване от противниковите радари

Снимка: iStock by Getty Images

Една от общите черти на операциите "Опера" и "Извън кутията" е, че те са осъществени срещу ядрени центрове, които още не са заработили. Ситуацията в Иран обаче е малко по-различна.

Точно това е мнението и на бившият израелски министър-председател Ехуд Барак.

"Има коментатори и специалисти от армията ни, които повдигнаха въпроса: Защо не ударим ядрената програма на Иран?" започва Барак в интервю, цитирано от "Гардиън".

"Преди малко повече от десетилетие аз бях може би най-големия ястреб в израелското ръководство, твърдейки, че подобна операция си струва да се обмисли много сериозно, защото имаше реална възможност да ги забавим с години. Ситуацията днес е различна, защото Иран де факто е "прагова страна". Те все още нямат оръжие - може да им отнеме година, за да имат такова. Но ударите по инсталациите им няма да постигнат желания стопиращ ефект. Практически погледнато, не можете лесно да ги забавите по някакъв значителен начин. Съгласно многостранно ядрено споразумение от 2015 г. Техеран прие строги ограничения върху своето обогатяване на уран и други елементи от своята програма в замяна на облекчаване на санкциите, но това споразумение непрекъснато се разпада след оттеглянето на САЩ при Доналд Тръмп през 2018 г.", каза Ехуд Барак.

Сега Иран разполага със запас от обогатен уран, който е 30 пъти по-висок от договорения лимит от 2015 г., и обогатява уран до 60% чистота, което практически е близо до бариерата от 90%, необходима за атомна бомба.

Барак вярва, че има натиск в правителството на Нетаняху за поне някакъв символичен удар срещу иранската ядрена програма, въпреки че бившият премиер смята подобен жест за безполезен.

"Можете да причините определени щети и дори това може да се възприеме от някои от плановиците за оправдан риск", каза Барак. "Така че вероятно дори ще има опит да се ударят определени цели, свързани с ядрената енергия." Ефектът обаче няма да е сравним с операциите "Опера" и "Извън кутията", изцяло премахнали ядрените програми на Ирак и Сирия.

Това обаче не значи, че дори по-мащабна атака по ядрената програма на Иран е за изключване. В историята си Израел много пъти е трябвало да прави трудни за постигане неща, дори в разрез с интересите на най-големите си съюзници. Ако ръководството на страната счете, че забавянето в ядрената програма ще е сигурно при определени условия, то сега може да е наистина най-удобния момент за подобна операция.