Те бяха огласени в представителството на ЕК в София от заместник-ръководителя на отдел "Вино, тютюневи изделия, семена и хмел" в Главна дирекция "Селско стопанство" Киърън Дюли, предаде БГНЕС. Реформите предвиждат премахването на всички неефективни досегашни мерки за пазарна подкрепа на винопроизводителите в ЕС като помощ за дестилиране, съхранение, субсидии за добавки и експорт. ЕК ще ограничи насърчаването на изкореняването на лозя - целта е изкоренените лозя да се намалят от 400 000 на 200 000 хектара. В същото време ще се насърчават с финансови стимули неконкурентоспособните винопроизводители да напуснат сектора. Създава се и възможност за площите с лозя да се получават преки плащания, подобно на другите земеделски производства в ЕС. Увеличават се на 240 млн. евро годишно средствата за реклама на вино, които ще се отделят от общия европейски бюджет. Опростяват се правилата за етикетиране на вината, като върху всяка бутилка трябва да са отбелязани годината на реколтата и лозовия сорт. Реформите целят намаляване на свръхпроизводството от вино в ЕС, връщане на старите пазари на европейско вино и създаване на нови, както и повишаване конкурентоспособността на европейските винопроизводители. Реформите са пряко предизвикани от масовото нахлуване на европейския пазар на вина от т.нар. "нов свят", спада в потреблението и предпочитанието на европейците към вината от "новия свят". В момента в рамките на ЕС има 2,4 милиона винопроизводители. Годишно от бюджета на ЕС за подпомагане на лозаро-винарския сектор се отделят 1,3 милиарда евро, като 500 000 милиона евро се харчат, за да се освободи ЕС от виното, за което няма пазар. Ако не бъдат предприети реформи, излишъкът в производството на вино ще достигне 15% годишно до 2010 г., сочат прогнозите на ЕК.