Това коментира Цветан Цеков, председател на експертния съвет по плодове и зеленчуци към Асоциацията на земеделските производители в България, цитиран от БТА.

Според Цеков за последните 10 години спадът в производството на плодове и зеленчуци у нас е около 60 процента.
"Ако през следващите пет години този тренд продължи да намалява, българското зеленчукопроизводство, както и това на плодове тотално ще изчезне", смята той.

От асоциацията апелират за своевременно изпълнение на поетите ангажименти към сектора. В резултат на липсата на политика в този сектор за последните 20 години, средно 15 пъти са намалели площите за тези култури и тази тенденция се запазва, твърдят оттам.

Зеленчукопроизводството и овощарството преминават през дълбока криза в последното десетилетие, смята Цветан Цеков. За периода 2002-2011 г. стойността на продукцията от тези два сектора е намаляла с над 60 на сто по базисни цени, а делът им в растениевъдството и като цяло в селското стопанство намалява респективно със 76 и 73 на сто.

Вътрешното производство е недостатъчно да покрие търсенето, като по този начин от износител страната се е превърнала в нетен вносител на плодове и зеленчуци, заключава експертът.

Съседството на страната с държави като Турция и Гърция, където топлото време продължава много по-дълго, дава възможност за внос на определени култури на ниски цени през по-голямата част от годината. Това от своя страна поставя българското производство под натиск или да се окрупни, или да се специализира в области, в които има конкурентно предимство.

През последните две-три години се наблюдава задържане на площите при някои култури, инвестиции в нови насаждения и леко повишение на добивите. Въпреки че е рано да се говори за пречупване на негативната тенденция, секторът изглежда е на важен кръстопът, отчитат анализатори в този бранш. Сред най-перспективните те определят орехите, малините, черешите и ягодите. Кайсиите, прасковите, десертното грозде и кивито са плодовете с потенциал. Почти напълно лишени от такъв обаче са българските ябълки и сливите.

При зеленчуците най-перспективни са гъбите, краставиците и грахът, с най-голям потенциал - моркови, зеле и лук, а със затихващо производство - доматите, пиперът и картофите.

Цветан Цеков уточнява, че понятието "без потенциал" не означава непременно, че тези култури нямат никакво бъдеще и производството им трябва да бъде спряно. При тях обаче е необходимо драстично подобряване на ефективността - т.е инвестиции в увеличаване мащаба на производството, в техника и материална база, оптимизация на работния процес, понижаване производствените разходи и т.н.. В противен случай те ще отпаднат от само себе си.

Най-безперспективни от плодовете в България са ябълките, твърди Цеков. При тях има огромно търсене от една страна, но от друга са супер неконкурентни, коментира той. Причината е проста. За да има възвръщаемост, на една овощна градина са й необходими минимум шест години. През това време, ако стопанинът няма друг някакъв бизнес - загива.

За разлика от ситуацията у нас, зеленчукопроизводството и овощарството в останалите държави от ЕС, които заливат страната ни с продукцията си, е съвсем различна. Те са с много по-висок процент на субсидия и затова могат да бъдат продавани под себестойността. Освен това вносните плодове и зеленчуци не се облагат с мита и ДДС, изтъква Цеков.

Той твърди, че 80 на сто от този сектор е "сив".
И сега да отидете на борсата в Слатина например ще видите, че стоката не се фактурира. Държавата не можа да се справи с този проблем - контрабандата, обобщава експертът.