Образът на скандалния руски монах, мистик и доверено лице на последното императорско семейство на Русия преди Революцията от 1917-а - Григорий Распутин, е дотолкова митологизиран, че вече е трудно да се прокара обективна линия между легендите, книгите за него и пресъздаването на личността му в киното.

Истинският Распутин е загадъчна фигура, една от най-скандалните личности в историята на руската монархия. Убит е на 30 декември /нов стил/ 1916 г., но дори смъртта му не слага край на митовете за него.
Григорий Ефимович Распутин /с рождена фамилия Новых/ е роден на 22 януари /нов стил/ 1869 г. в сибирското село Покровско, Тоболска губерния.

Тази дата е възприета за окончателна, макар че различни източници сочат и други рождени дати на монаха - през 1864, 1865 и 1872 години.

Распутин е всъщност негово прозвище, което той получил след участието си в разгулна младежка секта.
Въпреки че има семейство и е духовник, през целия си живот Распутин не само блудства с голям брой жени, но и скланя жени да се подчинят на сексуалната му маниащина.

Когато попада в царския двор, завързва доста топли контакти с дами от висшия клир - баронесите Врангел и Кусова.
Тези и други високопоставени придворни дами, били готови да последват необразования руски мужик не само в родния му Сибир, но и на края на света.

Распутин попада в двора на руския император покрай болестта на престолонаследника Алексей Николаевич, който страда от хемофилия и често получава кръвоизливи.
След като на няколко пъти монахът със слава на лечител спасява момчето от кризи, някои започват да вярват, че "лудия монах" е светец.

С течение на времето, обаче, Распутин си спечелва славата на опасен интригант, който придобива огромно влияние в руския императорски двор и вреди и на църквата.
 
Когато Николай II заминава за фронта и в двора започват да командват Александра Фьодоровна и протежето й Распутин, обстановката станала повече от нетърпима. 
Когато и руската преса започнала да описва безчинствата и развратния му живот, той бил принуден да се скрие от полезрението на враговете си в родното си село.

Там и получава новината, че са му повдигнати обвинения. Аристократичен кръг вече не можел да търпи безчинствата на Распутин и в тайно съвещание решил да се отърве от него.
29-годишният княз Феликс Юсупов и негови сподвижници примамват Распутин навръх новата 1917 година в двореца на княза и там правят опит да го отровят с цианкалий.
Отровата, обаче, не му подействала смъртоносно и се наложило да го застрелят. Въпреки куршумите, Распутин се опитал да избяга.
Налага се да го стрелят отново, след което за по-сигурно го връзват и хвърлят тялото му в ледените води р. Нева.
По-късно, когато изваждат тялото и е направена аутопсия, се установява, че монахът е умрял не от огнестрелните рани, а от удавяне.
Погребан е на трети януари 1917.

Повече за странния "луд монах" можете да прочетете тук.