Жан Виденов: Станишев е демагог, Първанов беше неподходящ президент

stat 13:52  |  8 октомври 2012 | Политика / Редактор Десислава Димитрова / обновено преди 298 минути
Андрей Луканов участваше в рисковани игри, това го уби, заяви бившият премиер
Сн.: БГНЕС

Бившият премиер Жан Виденов проговори в предаването "Всяка неделя". Той направи анализ на прехода, посочи грешките на БСП, Сергей Станишев и Георги Първанов и каза каква е неговата версия за убийството на Андрей Луканов.
Виденов, който стана символ на кризата в средата на 90-те години, заяви, че дори тогава е имало по-малко дебелоочие и демагогия. "Имаше много заблуди и крайности, агресия, но по-малко неща оставаха скрити", каза той.

Запитан от водещия Кеворк Кеворкян за такива примери, експремиерът отговори: "Демагогия е да претендираш за лидерство на левицата в България и да отстояваш правилността на решението за плоския данък. Точно това стана, че и плосък данък въведохме най-накрая за резил (въведен от кабинета на Сергей Станишев - б.р.)". На въпрос какво е получил Станишев срещу това, Виденов отговори: "Добра перспективна кариера на международен чиновник".

Вторият пример, който той даде за дебелоочие, бе - "да провалиш преговори с труден партньор каквито са руснаците и да твърдиш, че следващите са ти виновни". На въпрос дали отново говори за Станишев, Виденов отвърна: "Или някой от „Позитано 20”.

За фалитите на банките

Според него грешните макроикономически решения от началото на 90-те години са водораздела, на който трябва да се търсят разбойниците на прехода.
"Всички важни решения за България се взеха 1990 година пролетта. За мораториума върху външния дълг, за плаващия курс на лева и за безпределната кредитна експанзия. Която доведе до това, че Тодор Вълчев (бивш управител на БНБ - б.р.) даде банкови лицензи на сульо и пульо. Това ни обрече на едно развитие, което е напълно зависимо от външните инвестиции", каза още Виденов.

По думите му Вълчев е бил "послушна маша" на икономистите около Андрей Луканов.
"Многобройните банки и кредитната експанзия са плод на ония решения. Всеки макроикономист, десен или ляв, ще ви каже - за три, четири, пет години една задлъжняла страна, която се мъчи да си преструктурира икономиката и е раздала наляво и надясно кредити с надеждата, че ще дойдат външни инвеститори, ще осигурят пазари - рухва. Знаете ли, колко пари ни бяха нужни 1996 година, за да се справим с дълговия проблем – около 1 милиард долара и малко повече за 1997 година, които никой на България не даде. В Гърция знаете мащабите на помощта", добави бившият премиер.

Дир.БГ, не ви ли е страх да пишете за това интервю? Вие сте едва 6-тата медия, която пише за него.

цензура
Според него нестабилността по онова време е тръгнала включително вътре в партията и това е едно от големите му разминавания с неговите бивши съпартийци, които "не са имали право на такова поведение".
Все пак, според него, сме се отървали сравнително леко през 1996-1997 година. "Паричният борд успя да отстрани тоя тумор сравнително точно, прецизно, без да реже живо месо. Останаха ни български банки", каза Виденов.

За БСП

"По време на нашето управление аз бих се подписал, че по мое разпореждане, с мое знание, без мое знание, против моята воля далавери особени не са правени. 15 години можеха да се извадят наяве абсолютно всякакви уличаващи обстоятелства. Особено, ако вече си клеймосал някой, че е престъпник или глупак, или кукла на конци, всичко ми лепиха и нищо не излезе. И то защото твърдо и спокойно мога да ви дам тая декларация. Сакскобургготски, Станишев, Костов могат ли да я направят?", каза още бившият министър-председател.

Той коментира и какво се е случило с БСП от 1997 година насам: "Измени на идеите си „Позитано 20”. Измени на начина, по който хората разбират тези идеи. Измени на защитата на малкия човек и на подозрението към големия, към богатия, силния. Тоя, който е с чувство за безнаказаност. Европейската левица страда от абсолютно същото и затова е в упадък". 

Eто го - единственият политик, който постъпи като западен възпитаник! Стана и си тръгна без да тръби , кой, колко мандата назад е виновен за ситуацията му...

Pecop
Експремиерът призна, че политическите му надежди са умрели през 2000-та година. "Направихме стратегически съюз с партията - говорител на българската олигархия - ДПС, спечелихме президентските избори с неподходящ президент и обявихме това за велика победа. Когато цялата партия и почти целият народ повярва в това, аз вдигнах ръце", каза той. И поясни, че Георги Първанов е бил неподходящ, защото "мисли основно за себе си, защото сърцето му не е на „Позитано”, а при него си". "Не бива да си на толкова високи позиции в политиката, мислейки толкова тясно и толкова себично", добави Виденов.

За Андрей Луканов

Попитан дали вярва в куфарчетата на Андрей Луканов, Виденов каза: "В България имаше сериозен ресурс зад граница, който се контролираше чрез идеологическа и всякаква друга преданост. Чрез заплаха от репресия, ако се злоупотреби с народната пара. Тези ресурси останаха без всякакъв контрол тогава. Те отидоха общо взето у когато трябва".

По повод убийството на Луканов Виденов каза, че той не е имал алчност за пари, но огромна алчност за власт и чувство за превъзходство. Той не пожела да влезе в подробности, когато става дума за покойник: "Ще излезе утре някой от кръжеца му да каже, че съм го убил за четвърти път или за пети, вече не знам за кой". 

Все пак каза, че Луканов в един момент е бил само формално в партията и е защитавал съвсем други интереси.
"Той имаше склонност да участва в големи рисковани игри - някоя от тях го е убила. Не го казвам обезателно в лошия смисъл на думата, но има хора, които биха се стъписали, не биха се решили. В този смисъл беше смел човек, но много безотговорен. Вземаше решения, които после мислеше как ще аргументира. А това – дали са верни или не ...? Решението за мораториума върху външния дълг беше такова. То ужасно се отрази на България", добави Виденов.

За Тодор Живков

Жан Виденов разказа, че се е видял с бившия комунистически лидер Тодор Живков два дни преди да влезе в болницата, където той почина по-късно. Това била първата и последната им среща. Запитан дали Тато му е казал нещо важно, той отговори: "Да ви призная, нямам спомен. Не е било важно очевидно, а аз през цялото време мислех, че е пътник за онзи свят. В такива ситуации спомените са разбъркани и разговори трудно се водят".


Последно в Политика