Това показва проучване на Българската търговско-промишлена палата съвместно с КТ "Подкрепа", изготвено с финансиране по ОП "Развитие на човешките ресурси", пише в. "Сега".

Анкетирани са 6337 работодатели и заети от цялата страна в 10 икономически сектора и дейности в края на 2009 г. и началото на 2010 г.
Според проучването, близо 8% от хората работят без договор. Те са основно в хотелиерството и ресторантьорството, строителството и шивашката промишленост.

На 8,5% в договора не е записана цялата заплата и вземат част от нея на ръка. Над 1/3 от анкетираните се оплакват, че допълнителният им труд не се заплаща или се плаща само частично. В сектор "Транспорт" това нарушение е масово - при 44,3% от анкетираните.

Два пъти повече са нерегламентираните плащания в по-слабо развитата икономически Северна България, отколкото в Южна, показва проучването. Най-зле е в областите Варна, Добрич, Шумен, Силистра, Търговище и Разград. Там с договори работят едва 83,5%. Хотелиерството и ресторантьорството  водят черната статистика по сектори. Почти 14% работят без договор.
Нерегламентираните форми на плащане са 14,5% от всички.

При строителството и транспорта този дял е около 12%. В хотели и ресторанти най-често бавят или не плащат осигуровки - 13,4% от работодателите. В шивашката промишленост нарушителите са около 10%.

Според проучването, половината държава се осигурява на възможния по закон минимум - 46,8% от хората са наети на минималните осигурителни прагове.

Най-масово трудовите правоотношения се нарушават във фирмите с до 10 души, където едва в 76,5% от случаите заплатата се изплаща изцяло и без проблем по договор.
В предприятията с над 250 души близо 93% от заетите работят с договор. Различни изследвания досега оценяваха дела на сивата икономика на около 30%.

На 31 януари министърът на труда Тотю Младенов съобщи, че Главната инспекция по труда (ГИТ) ще даде на прокурор 11 фирми в стараната за системно забавяне на заплатите.
Дни по-късноСофийска районна прокуратура върна на ГИТ сигнала. Прокуратурата не е компетентна да се произнася за нарушения на трудовото законодателство, а в случая от ГИТ не са я сезирали с конкретни данни за извършено престъпление, обясниха магистратите.