Проектът е аргументиран в емоционална статия на Обама, предоставена на телевизия Си Ен Ен. В него подчертано големи надежди се възлагат на научно-техническите възможности на САЩ и на частната инициатива в космическите изследвания.
„Ние поставихме – пише Обама - ясна цел, жизненоважна за следващата глава от историята на Америка в Космоса: да изпратим хора до Марс в десетилетието след 2030 година и да ги върнем безопасно на Земята, с по-далечната амбиция, един ден да останем там за продължително време.”
Авторът, едва ли случайно, използва някои от думите, с които президентът Джон Кенеди (1917 – 1963) на 25 май 1961 години посочва Луната. „... преди да свърши това десетилетие да изпратим човек на Луната и да го върнем безопасно на Земята”.
Обама подчертава: „За да стигнем на Марс ще изисква продължително сътрудничество между правителството и частните новатори и ние вече сме стабилно по този път. В близките две години частни компании за първи път ще пратят астронавти на Международната космическа станция.”
Президентът прави кратък преглед на внушителните успехи на САЩ в космическите изследвания, не пропускайки извършеното по време на неговите два мандата в Белия дом.
Той обявява, че тази седмица в Питсбърг ще се съберат някои от водещите в страната учени, инженери, специалисти и студенти, за да потърсят начини „да надградим нашия напредък и да вървим към следващи предели”.
Президентът повторно си служи с исторически намек, за да подчертае значението на инженерното и високотехнологичното образование за бъдещето на американските амбиции.
„Да стигнем там ще бъде гигантски скок – пише той. - Но преди това малки стъпки ще бъдат направени с нашите ученици и студенти – поколението Марс – да влизаме в техните класни стаи всеки ден.”
Очевидно е сходството с коментара на Нийл Армстронг при слизането му от лунния модул на „Аполо 11” на повърхността на „Луната”: „За човек това е малка стъпка. Но е гигантски скок за човечеството”.
Обосновавайки целта „Марс”, президентът на САЩ не пропуска да посочи, че космическите изследвания струват все по-малко на данъкоплатеца (включително заради бума на частната инициатива в сектора).
Но той добавя и следното: „Когато нашите астронавти от „Аполо” погледнаха от пространството назад, те разбраха, че макар тяхната мисия да беше изследване на Луната, те „всъщност откриха Земята”.
„Ако правим нашето лидерство в космоса все по-силно в този век, отколкото беше в предишния, ние няма просто да печели от свързания с него напредък в енергията, медицината, земеделието и изкуствения интелект. Ние ще се възползваме от по-добро разбиране на нашата среда и на нас самите.”
„Ние поставихме – пише Обама - ясна цел, жизненоважна за следващата глава от историята на Америка в Космоса: да изпратим хора до Марс в десетилетието след 2030 година и да ги върнем безопасно на Земята, с по-далечната амбиция, един ден да останем там за продължително време.”
Авторът, едва ли случайно, използва някои от думите, с които президентът Джон Кенеди (1917 – 1963) на 25 май 1961 години посочва Луната. „... преди да свърши това десетилетие да изпратим човек на Луната и да го върнем безопасно на Земята”.
Обама подчертава: „За да стигнем на Марс ще изисква продължително сътрудничество между правителството и частните новатори и ние вече сме стабилно по този път. В близките две години частни компании за първи път ще пратят астронавти на Международната космическа станция.”
Президентът прави кратък преглед на внушителните успехи на САЩ в космическите изследвания, не пропускайки извършеното по време на неговите два мандата в Белия дом.
Той обявява, че тази седмица в Питсбърг ще се съберат някои от водещите в страната учени, инженери, специалисти и студенти, за да потърсят начини „да надградим нашия напредък и да вървим към следващи предели”.
Президентът повторно си служи с исторически намек, за да подчертае значението на инженерното и високотехнологичното образование за бъдещето на американските амбиции.
„Да стигнем там ще бъде гигантски скок – пише той. - Но преди това малки стъпки ще бъдат направени с нашите ученици и студенти – поколението Марс – да влизаме в техните класни стаи всеки ден.”
Очевидно е сходството с коментара на Нийл Армстронг при слизането му от лунния модул на „Аполо 11” на повърхността на „Луната”: „За човек това е малка стъпка. Но е гигантски скок за човечеството”.
Обосновавайки целта „Марс”, президентът на САЩ не пропуска да посочи, че космическите изследвания струват все по-малко на данъкоплатеца (включително заради бума на частната инициатива в сектора).
Но той добавя и следното: „Когато нашите астронавти от „Аполо” погледнаха от пространството назад, те разбраха, че макар тяхната мисия да беше изследване на Луната, те „всъщност откриха Земята”.
„Ако правим нашето лидерство в космоса все по-силно в този век, отколкото беше в предишния, ние няма просто да печели от свързания с него напредък в енергията, медицината, земеделието и изкуствения интелект. Ние ще се възползваме от по-добро разбиране на нашата среда и на нас самите.”
ИЗБРАНО
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}