Това коментира на пресконференция Орлин Спасов от фондация "Медийна демокрация", представяйки резултатите от мониторинга на медийната среда в периода на предизборната кампания, предаде БТА.

"Медиите изиграха роля на брокери между политиката и публиката. Медиите действат като предприятия, ръководейки се от краткосрочни или средносрочни цели за печалба около властта", каза още експертът и изтъкна, че има нарастваща тревога в средата на медиите за свободата на словото. Той представи данни, според които 50% от журналистите декларират, че е упражняван политически натиск върху тях или върху медията, в която работят.

Спасов съобщи още, че в хода на официалната кампания премиерът Бойко Борисов е продължил да бъде най-споменаваното лице в медиите. След него се подреждат кандидатите за президент Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин. От институциите най-споменавани са ГЕРБ, правителство, БСП и ДПС.

Субектите, изразили на-много мнение в медиите, се оказват партийните лидери Бойко Борисов и Сергей Станишев, а не кандидатите за президент.
"Тези кандидати не бяха мажоритарни личности, а партийни кандидатури. Прави впечатление, че отношението към Борисов беше позитивно, докато към Станишев - силно негативно", добави Спасов.

Положителните публикации за Плевнелиев са шест пъти повече от отрицателните, докато за Калфин - 1,7 пъти повече.
Материалите за Меглена Кунева са били два пъти повече в негативна посока, отколкото в положителна. По думите на Спасов по отношение на Кунева е имало мощна негативна антикампания, особено в "жълтата" преса.
"В медиите тя е третирана като потенциално опасния трети, който може да пренасочи своите гласове така, че да повлияе на крайния резултат", добави експертът и отбеляза, че колкото по-малко гласове е събрал даден кандидат на първи тур, толкова по-негативно става отношението към него.
Той добави, че публикациите за Волен Сидеров също са били силно негативни.