Това съобщиха за „Фокус” граждани от македонската столица.
Писателят, публицист и дипломат стана поредната българска историческа личност с паметник в македонската столица. Паметници и бюстове в Скопие вече имат един от последните владетели на Първото българско царство - цар Самуил, ръководителите на ВМОРО – Гоце Делчев и Дамян Груев.

Историци припомнят, че идеята за присвояването на Симеон Радев и кооптирането му в македонската история не е от днес. Македонски дипломати и историци искаха да поставят паметна плоча на Радев в Париж.

Симеон Радев е бележит български общественик, който във въведението на фундаменталния си труд „Строителите на съвременна България” пише така: „Миналото, от което България е получила струите на своя нов живот, е епохата на Възраждането. В нея трябва да търсим добродетелите на духа и на волята, чрез които българският народ възмогна над трудностите на една млада държава и над рисковете на една бурна история”.

Поздравявам македонското Външно министерство, което е построило паметник на видния български дипломат, историк и писател Симеон Радев, коментира  историкът проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.
„Когато го чух, просто не повярвах, но в сърцето ми се зароди една голяма надежда, че един ден моят бюст ще стои пред Музея на Македония в Скопие. Защото, да построиш паметник на Симеон Радев, автор на „Строители на съвременна България”, а не на „Строители на съвременна Македония”, дългогодишен дипломат в българското, а не – в Македонското външно министерство, може да означава само едно: че тихомълком македонците признават, че са българи, и че тяхното Външно министерство е филиал на българското", каза още той.

"Пред Военното министерство на Македония може да стои, да речем, паметник на ген. Климент Бояджиев, генерал, охридчанин, командващ Трета Българска армия, която е освободила Македония през Първата световна война. Съответно – и пред другите министерства могат да стоят паметници на видни българи, родом от Македония, които са изпълнявали важни функции в държавния, политически, икономически и културен живот на Третата българска държава”, добави Димитров.