На 9 декември м.г 25-годишният обвиняем бе оправдан, тъй като доказателствата срещу него не били категорични. Присъдата бе подписана с особено мнение от младшия съдия в състава Мария Дончева.

"Илиян Тодоров е невинен, защото не се доказа вината му", заключи тогава съдия Ченалова. Две седмици по-късно магистратите отхвърлиха и гражданските искове, предявени от родителите на двете убити момчета - 21-годишния Кирил Въжаров, вратар на националния отбор по хокей на лед, и 24-годишния Васил Александров и на пострадалия Кирил Димитров, на обща стойност 850 хиляди лева

"Не може еднопосочно да се коментира фактът, че подсъдимият Илиян Тодоров се е укривал от органите на реда в продължение на 48 часа". Това пише в мотивите си към оправдателната присъда съставът на Софийски градски съд.
Според магистратите обстоятелството, че Тодоров се е укрил, не може да се коментира само еднопосочно – като индикация за гузна съвест, опит да избяга справедливо възмездие за противоправно извършено деяние.

"Безусловно е, че случилото се на 18.04.2009 год. е сериозен стресов фактор. При различните индивиди той отключва различно поведение и отношение, зависимо от възраст, интелектуална зрялост, житейски опит, характер, психика, социален статус, възпитание", пише още в мотивите.

Съдът приема, че Илиян е носил нож у себе си в нощта на убийството, приема и експертизите, доказващи, че смъртта на двете момчета е в следствие на действието на предмет с остри режещи ръбове или остър режещ ръб с много тънък ръб.

Магистратите отбелязват като безспорен и фактът, че ДНК - експертизата на ризата, с която подсъдимият е бил облечен в нощта на инцидента, показва, че по нея има петна от кръвта на Васил Александров. Илиян Тодоров сам си е признал, че е наранил с нож едно лице. За това свидетелстват, както едно от момчетата от неговата компания, така и шофьорът, в чието такси той се е качил след боя.

"За да се приеме, че само подсъдимият е притежавал нож, от което да се изведе последващия извод за авторство е необходимо да са налице данни, че останалите участници в групите не са притежавали оръжие. Такива обстоятелства не са изследвани и проверявани в досъдебното производство", пишат обаче съдиите.

Според тях при развитието на конфликта, когато двете групи се движат по пешеходната пътека, подсъдимият използва ръце и ритници, като в случай, че е държал отворен нож, би следвало да има съответни наранявания по лицата или телата на пострадалите, каквито данни няма.

"Единствената възможност по преценка на съда за нанасяне на нараняванията на пострадалите лица е периода от няколко секунди, в който групите са сравнително скрити от намиращ се в близост рекламен билборд. Не може да бъде изключено участието на подсъдимия, но и не са установени конкретните му действия. Присъствието на подсъдимия на мястото на престъплението, включително използването на притежаван от него нож не са достатъчни, за да се приеме, че подсъдимия е извършил всяко от деянията, посочени в обвинителния акт", разсъждава съдебният състав.

Самият Илиян Тодоров след произнасянето на оправдателната му присъда заяви, че макар никой от приятелите му да не се е отрекъл от него, животът му се променил в негативен план.