Официалното повествование, налагано от Кремъл чрез мощната пропагандна машина, е, че Русия възстановява позициите си на световната арена и че статутът й на свръхдържава укрепва. С времето тази тезa навлезе и в официален Вашингтон до такава степен, че стана повече или по-малко традиционно пожелание поне в президентската кампания.

Само че икономическите показатели сочат нещо съвсем различно. Русия, може би, прави големи крачки на международната сцена, но след две години на действие на американските и европейските санкции, въведени заради Украйна (а също и в резултат на трайното силно поевтиняване на световния пазар на петрола) финансовата прогноза за страната е мрачна и става все по-мрачна.
На практика има опасност 2017 година да бъде катастрофална за правителството на Владимир Путин, освен ако не настъпят коренни промени в политическия курс.

Неотдавна вестник "Таймс ъв Лондон" съобщи, че държавните резерви на Русия са се свили с две трети от началото на враждебните действия в Украйна през 2014 година. Към онзи момент резервите са били близо 67 млрд. британски лири (около 88 млрд. д.), а сега са 23 млрд. лири (около 30 млрд. д.). И докато правителството използва вече изчерпаните фондове в подкрепа на обезкървяващия се национален бюджет, разрастващата се икономическа криза потопи милиони хора в бедност и заличи напълно повишенията в жизнения стандард, постигнати в Русия през последните години.

Руският план "да се заделят пари за черни дни" или така нареченият Резервен фонд на Русия, понесе възможно най-тежкия удар. Според сегашни оценки той може да фалира още тази година. И макар финансовото министерство да прави стъпки за предотвратяване на такова развитие на събитията, продавайки чуждестранна валута за финансиране на бюджета, федералните разходи, както и преди, изчерпват твърде бързо резервите.

Обикновените руски граждани усещат все по-силно, че са под натиск. Неотдавнашно проучване, направено от телевизионния канал "Дъжд", една от последните относително свободни руски медии, показа, че 74% от руснаците признават, че в страната има икономически проблеми. Същият брой участниците в допитването посочват, че най-сериозният проблем, с който те се сблъскват, е ускоряването на инфлацията. Почти половината от анкетираните (49%) открояват като най-опасен проблем нищетата, а долу горе същият процент (43%) - безработицата. И макар че в постепенно засилващия авторитарен политически климат в Русия допитванията до общественото мнение да стават ненадеждни, резултатите сочат, че правителството на Путин може да се изправи пред нарастващо недоволство.

И все пак това не доведе до промяна в мисленето на Кремъл. Като вземем предвид неотдавнашните парламентарни избори в страната (които минаха през септември) и предстоящият вот за президент, насрочен за идната година, руските управници са заложили на политическите си приоритети. "(Финансовото) министерство не планира значително съкращаване на държавните разходи преди изборите за депутати в Държавната дума и президентския пот", писа "Москоу таймс". Вместо това "Русия ще запълва дупките в бюджета, отворили се заради постоянното свиване на брутния вътрешен продукт (БВП), за сметка на фондове и кредити", като вътрешните заеми според прогнозите ще нараснат "четири или пет пъти до три години". Това обаче не е трайно решение, защото държавните разходи на Русия неизменно се увеличават.

Москва, например, реши да препотвърди военната си подкрепа за режима на сирийския диктатор Башар Асад и започна скъпоструваща военна операция. Според руската информационна агенция за финансови новини РосБизнесКонсалтинг, Москва харчи до 10 милиарда рубли (150 млн. д.) само за военни доставчици в Сирия. Сумите, които дава за редовните военни части и скъпоструващите военни удари срещу вражески цели, са още по-големи.

Новите руски териториални придобивки също изсмукват средства от кремълската хазна. Кримският полуостров, анексиран от Москва през пролетта на 2014 година след референдум, до чиито резултати се стигна чрез политически машинации, изисква около 10 млрд. д. допълнителни разходи заради обещанията на Кремъл да развива инфраструктурата на този район и да подобри социалните услуги. В резултат недостигат средства за други региони, които изпитват остра необходимост от капиталовложения, а това пък води до засилване на недоволството на обикновените граждани.

Междувременно огромната мрежа от руски държавни корпорации с всички сили се опитва да се задържи на повърхността, изпитвайки необходимост от нови и нови пакети помощи от Кремъл. Миналата година правителството на Путин, освен всичко друго, бе принудено да инжектира внушителни суми, за да спаси водещия държавен самолетостроител. Правителството освен това се опитва да извърши мащабна приватизация, за да подкрепи компаниите от енергийния сектор, които са в лошо състояние.

Руската икономика, с други думи, все повече се приближава до фалит. Само времето ще покаже дали това ще доведе до появата на жизнеспособна опозиция на правителството на Путин. Едно обаче е абсолютно ясно: стремежът на Кремъл да си върне някогашното глобално величие е подкопано от вътрешната икономическа ситуация, която е повече от сурова. Западните лидери, които истински са заинтересовани да няма в бъдеще прояви на руска агресия, трябва да имат предвид това и да използват политическите си предимства.

*Илан Берман е вицепрезидент на Американския съвета по външна политика, а Аманда Азинейра е научен сътрудник на тази организация. Превод: БТА