Днес Европейската комисия ще представи проекта за банков съюз, който поражда разногласия между страните от еврозоната. Ядрото на този проект ще бъде създаването на единна наднационална система за надзор на банките и финансовите институции в Европейския съюз. Решението за създаване на банков съюз бе взето на срещата на високо равнище на ЕС на 28 и 29 юни.

Единният банков надзор се очаква постепенно да обхване всичките близо 6 хиляди банки в еврозоната. Благодарение на него ще стане възможно и бъдещият Европейски механизъм за стабилност (ESM) да финансира директно изпаднали в затруднение банки – без това да увеличава държавния дълг на съответните страни. На следващ етап съюзът трябва да включва и общи схеми за оздравяване на банките и гарантиране на депозитите в еврозоната, предаде кореспондентът на БНР.

Притеснения имат и страни като България, тъй като банките в еврозоната и тези извън нея няма да са при равнопоставени условия. Страните извън еврозоната могат да са се включат в банковия съюз, но без право на глас в управителния съвет на ЕЦБ, съставен само от представители на еврозоната.

Германският Федерален конституционен съд ще вземе днес решение дали създаването на постоянния спасителен фонд за 500 млрд. евро – ESM, съответства на основния закон на страната. Това може да определи съдбата на спасителните усилия в еврозоната.

Съдът обяви вчера, че няма да отложи дългоочакваното решение за законността на спасителния фонд на еврозоната въпреки новата жалба, подадена от евроскептичния депутат Петер Гаувайлер от управляващата коалиция на канцлера
Ангела Меркел, предаде БТА.
Депутатът поиска решението да бъде забавено, за да може съдът да разгледа и програмата на Европейската централна банка (ЕЦБ) за изкупуване на облигации,
припомня ДПА.
Още през юни Федералният конституционен съд бе сезиран да се произнесе ли дали аспекти от ЕСМ и фискалния пакт, сключен между повечето страни от ЕС, биха нарушили германската конституция.

Сега германският конституционен съд държи съдбата на еврото в ръцете си с утрешното решение, отбеляза Ройтерс. Заради чаканото съдебно решение влизането в сила на новия постоянен спасителен фонд се бави вече няколко месеца.

Холандия днес избира нов парламент на предсрочни парламентарни избори, след които се очертава патова ситуация, предадоха световните агенции.

Последните допитвания до общественото мнение показват, че битката се очертава оспорвана между Партията на труда и Народна партия за свобода и демокрация на досегашния премиер Марк Рюте.

Либералите на Рюте биха могли да спечелят 33-34 места в 150-местната Втора камара на парламента, а лейбъристите на Дидерик Самсом между 29 и 32 места. На предишните избори либералите на Рюте имаха 31 места в парламента, а лейбъристите - 30 места. На трето място се очертава Социалистическата партия на Емил Румер, която би могла да спечели между 22 и 26 места в парламента. Преди две години социалистите извоюваха едва 15 места.

Крайната дясна Партия на свободата на Геерт Вилдерс, която се бори за излизане на Холандия от еврозоната и за отказ от еврото, се очертава като губеща на изборите, сочат още допитванията. Днешните избори са петите в Холандия за 10 години.

До сегашния вот се стигна, след като през април либералите на Рюте загубиха в парламента подкрепата на Вилдерс относно гласуването на бюджета, предвиждащ мерки за икономии, за да се спази европейското изискване на 3-процентов дефицит. Евентуална коалиция между либерали и лейбъристи е малко вероятна, заради различия по въпроса за икономиите.

Междувременно продължават трудностите по договарянето на новите мерки за икономии в Гърция.