Перспективите за излизането на газопровода „Турски поток“ зад пределите на Турция стават все по-малко реални, пише руският„Коммерсант“.

Една от ключовите страни от сухопътния маршрут на "Турски поток", Македония, категорично свърза перспективите на проекта с одобрението на ЕС,предаде "Фокус".

Освен това, за „Газпром“ ще бъде почти невъзможно да сключи договори за прокарването на третия и четвърти участък от газопровода през Черно море. За монопола ще остане техническата възможност да постигне една от ключовите цели на проекта – да се откаже от транзита през Украйна, но за реализирането й във всички случаи ще е необходимо най-малкото да изглади отношенията си с ЕС.

Македония ще участва в газопровода „Турски поток“ единствено след като Русия и ЕС постигнат споразумение за проекта, заяви вчера премиерът на страната Никола Груевски в интервю за местното издание Press24.

Македония трябваше да бъде третата страна по маршрута на газопровода след Турция и Гърция, с които Русия сега води преговори за междуправителствените споразумения по проекта, станал през последната година един от ключовите елементи от енергийната политика на Москва.

Заявлението на премиера на Македония, е, поне отчасти, политически мотивирано.

В последните седмици обстановката в Македония се изостри. Опозицията, начело със Зоран Заев, се опитва да постигне незабавната оставка на правителството. При това, по мнението на руския външен министър Сергей Лавров, ситуацията в Македония се „дирижира отвън“, а „зад всичко това стои желанието да се окаже натиск“ над Никола Груевски заради отказа му да се присъедини към антируските санкции и интереса му към „Турски поток“.

Но в интервюто си македонският премиер опита всячески да отклони обвиненията в проруска позиция в ущърб на интеграцията с ЕС и НАТО, заради това, че на митинга на неговите симпатизанти дойдоха хора с руски флагове и тениски с изображението на Владимир Путин.

Македония  е ключова за проекта. Освен чрез нейната територия „Газпром“ няма друг начин да достигне големия газов хъб в Австрия – крайната точка на „Турски поток“.

Според специалистите, проектът не е особено изгоден за Македония. В момента страната потребява 150 млн. куб.м. газ годишно и плаща една от най-високите цени в Европа – над 500 долара за 1000 куб.м.

Поради това Скопие планира да се откаже от тези доставки в полза на газопровода ТАП. Властите в Македония са решени да преминат от руски газ на азербайджански, тъй като синьото гориво от Русия излиза твърде скъпо.

В настоящите условия „Турски поток“ не може да заобиколи Македония. В резултат на това, малката балканска страна, от чието мнение досега никой не се интересуваше сериозно, може да изиграе в неговата съдба същата роля, каквато София изигра за „Южен поток“ – имено замразяването на строителството на газопровода в България стана последната капка, повлякла след себе си неговото отменяне.

Ако чуждестранните компании се откажат от прокарването на газопровода зад пределите на Турция, а това очакват повечето експерти, проектът ще бъде сведен до участъка между Русия и Турция. Мощността на такъв „орязан проект“ ще възлиза на 32 млрд. куб.м годишно, а купувачи на газа ще бъдат Турция и съседните Гърция и България.

„Газпром“ ще може да доставя около 15 млрд. куб. м синьо гориво в реверсен режим чрез Трансбалканския тръбопровод на Балканите.

Още 17 млрд. куб.м. в Централна Европа ще може да се доставят по „Северен поток“.

Всичко това ще позволи на „Газпром“ да продава 50 млрд. куб.м. газ годишно, докато транзитът през Украйна по данни към 2014 възлиза на 62 млрд. куб.м.