Това показват резултатите от изследване на „Алфа рисърч” и фондация „Конрад Аденауер”.

"Това е голям процент и затова попитахме какво хората в България разбират под фалшива новина", обясни шефът на социологическата агенция Боряна Димитрова  пред bTV.

Близо 45% отговарят, че това са компромати срещу известни хора, а 35%, че става въпрос за сензации за известни хора. Това означава, че хората свързват фалшивите новини с жълтото и сензационното, с онова което излиза в жълтите медии, а не в сериозните. Едва 16% посочват, че фалшивите новини са измисляне на несъществуващи събития.

"Сензациите изместват фокуса от реалните фалшиви новини и докато хората са съсредоточени върху сензациите, фалшивите новини могат спокойно да шестват из медиите, да се приемат за истина. Нещо, което изглежда сериозно, фактологично и скучно, може да е много по-опасно от сензациите", коментира още Димитрова.

На въпроса доколко медиите в България са независими над 41% посочват, че са по-скоро зависими, а 25% – напълно зависими. Само 10% твърдят, че медиите са независими.

"Доверието в медиите в страните от ЕС е пряко свързано с доверието в институциите и в качеството на демокрацията. Именно затова северните нации най-много вярват на големите медии в своите държави", каза още Димитрова.

По думите й прави впечатление, че най-трудно фалшивите новини различават най-младите, които се информират от Фейсбук и Туитър, където има един значителен обем от информация, която трудно може да се провери.

Изследването показва и ниско доверие към информацията, която идва чрез посланията на политиците.

"Политиците са и автори, и жертви на собствената си дискредитация – занимават се повече с това, отколкото да информират за важните решения", подчерта социоложката.

АНКЕТА: Разпознавате ли фалшивите новини в медиите?