Сериозен знак, че идеите на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози имат алтернатива, даде  председателят на Съвета на ЕС Херман ван Ромпой, когото  през лятото двамата номинираха за шеф на така нареченото от тях "правителството на еврото".

Той ще призове ЕС да се съгласи да издаде еврооблигации, предава АФП, позовавайки се на доклади, засягащи предстоящата в петък среща на високо равнище между страните от ЕС. Според документите, ван Ромпой ще призове за „отваряне на възможността, в дългосрочен план, за преминаване към общи емисии на дълг в организиран и базиран на определени критерии процес, например започвайки с обединяването на някои финансови инструменти”.

Германският канцлер Ангела Меркел е твърд противник на еврооблигациите и успява да наложи своята позиция на ЕС въпреки подкрепата за тях от страна на Жозе Мануел Барозу.

В доклада, изготвен след седмица на интензивни консултации с всички лидери от ЕС, Ромпой също така предлага постоянният спасителен фонд в еврозоната - Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ) - да получи банков лиценз, който потенциално ще му осигури достъп до огромната ликвидност на ЕЦБ. Германия не бе съгласна с подобни идеи през лятото.
Предлага се също процедурите по вземане на решения в ЕСМ да съответстват по-пряко на практиките в МВФ, както и да бъде преразгледан сегашният таван от 500 милиарда евро за капацитета на този механизъм.

Докладът на Ромпой, състоящ се от пет страници, отбелязва още, че ограничени реформи на еврозоната може да бъдат въвеждани чрез изменение на Протокол 12 от Лисабонския договор, което ще се нуждае само от "единодушно решение" на 27-те лидери на ЕС след "консултация" с Европейския парламент и Европейската централна банка (ЕЦБ).
"Това решение не изисква ратификация на национално ниво. По този начин тази процедура може да доведе до бързи и значителни промени", пише в документа, цитиран от БТА.

Предложението за еврооблигациите предполага, че френско-германската инициатива за нов европейски договор, която пазарите приветстваха вчера, няма да се приеме лесно на срещата на върха в петък. Британският премиер Дейвид Камерън бе сред първите, които изразиха резерви. Той заяви, че ще блокира новия договор на ЕС, предложен от Франция и Германия за спасяване на еврото, ако британските искания не бъдат изпълнение. Според Камерън, че новият договор трябва да съдържа „гаранции за защитата на Великобритания”. „Не бих подписал това споразумение, ако то не съдържа в себе си тези гаранции, около неща като, разбира се, важността на единния пазар и финансовите услуги”, поясни британският премиер.

Предложението обаче има и критици  в самата Европейска комисия.
 "Автоматичните санкции (за нарушаване на бюджетните правила - бел. ред.) са шега. Фискалният съюз се нуждае от демократично вземане на решения, което да може да отговоря на предизвикателствата (и) да управлява съвкупното търсене", написа в Туитър еврокомисарят за заетостта, социалните въпроси и социалното включване Ласло Андор.
Той критикува фокусирането на Франция и Германия върху бюджетната дисциплина, както и отказа да бъде обмислено съвместно емитиране на държавни облигации в еврозоната и Европейската централна банка (ЕЦБ) да участва като кредитор от последна инстанция. "Само фискален съюз няма спаси единната валута - необходим е и дългов съюз. Въведе еврооблигации и активизирайте ЕЦБ!", пише комисарят в друго съобщение в Туитър.

Париж и Берлин имат резервен вариант. Френският премиер Франсоа Фийон заяви днес, че ще бъде трудно да се постигне нов договор между 27-те страни членки на ЕС, като споразумението по-скоро ще бъде сключено между 17-те страни от еврозоната, предаде Франс прес.
"Германия би желала договор на 27-те, ние сме на мнение, че това ще бъде трудно," посочил Фийон според източник близък до парламентарната група на Съюза за народно движение. Източникът посочва, че по думите на Фийон в петък на срещата на върха на ЕС ще бъде направен опит за договор във формат целия ЕС, но ако няма единодушие, форматът ще обхване 17-те страни от еврозоната със срок (на изпълнение на решението - бел. ред.) март 2012 година.

Какво включва иницативата на Меркел и Саркози?
- Автоматични санкции при надвишаване на 3% бюджетен дефицит. Санкциите се налагат по предложение на Комисията, освен ако квалифицирано мнозинство от страните не е срещу тях. Сега е обратно - налагат се с квалифицирано мнозинство.
- Включване на златното правило за балансирани бюджети. Съдът на ЕС ще следи дали то се спазва.
- Ежемесечни срещи на върха
- Гласуване на решенията за спасителния фонд с мнозинство от 85% вместо с единодушие (очевидно, за да се избегне блокиране, каквато опасност имаше с гласуването в Словакия или искането на Финландия за обезпечение по гръцкия дълг)
- Двамата се обявиха за ненамеса на ЕЦБ и срещу еврооблигации.