Той съобщи, че Еврокомисията в скоро време ще представи варианти за въвеждане на еврооблигации, информираха ИТАР-ТАСС и БТА. По думите му обаче това няма да сложи край на кризата в региона.

Според него някои от антикризисните мерки могат да се изпълнят и при сега действащото законодателство, но за други ще се наложат промени.
В Страсбург днес се провеждат парламентарни изслушвания по проблемите на продължаващата криза в еврозоната.

"Абсолютно ясно е, че евентуален фалит или излизане на Гърция от еврозоната ще имат драматични последици в икономически, социален и политически план не само за Гърция, но и за всички останали страни членки от еврозоната, от ЕС както и за световните ни партньори", изтъкна и европейският комисар по икономическите и валутните въпроси Оли Рен  в Европейския парламент.

"Европа е в опасност", каза в речта си полският министър на финансите Ян Винсент-Ростовски, чиято страна е ротационен председател на ЕС.
"Ако еврозоната се пропука, то ЕС няма да може да оцелее при всички последици, които можете да си представите",  добави той.
Полският финансов министър предупреди за последиците от сегашната криза върху реалната икономика.
"Ако тя продължи една година или две години, трябва да сме готови да се сблъскаме с равнище на безработицата, което ще бъде два пъти по-високото в някои страни, включително най-богатите," добави Винсент-Ростовски.

Тези изявления идват на фона на растящ международен натиск върху лидерите на ЕС заради забавената им реакция на дълговата криза. Президентът на Световната банка Робърт Зелик разкритикува страните от еврозоната, че не действат решително, предадоха световните агенции. Страните не действат отговорно, тъй като са създали валутен съюз, без да вземат мерки, които да гарантират, че той ще работи, каза той.

Издаването на общи облигации от страните в еврозоната бе едно от най-често обсъжданите предложения за излизане от дълговата криза, но срещу него има силна съпротива от страна на Германия. Смята се, че издаването на еврооблигации ще намали атаките на спекулантите, които избират най-слабите страни в еврозоната. В същото време те ще натоварят с допълнителни разходи за лихви страни като Германия (по оценки Берлин ще трябва да плаща лихва около 3.5%, вместо сегашните 2%; за сравнение лихвите, които плаща Гърция по 10-годишните ДЦК, вече достигнаха 25%).

След изявлението на Барозу еврото поскъпна, а европейските борси излязоха на зелено, след като стартираха деня със спад заради понижението на рейтинга на две френски банки.

Борсата във Франкфурт затвори при ръст от 3,36 на сто, в Париж покачването бе 1,87 на сто, а в Лондон - 1,02 на сто.

---

Европейската комисия предложи днес Ирландия и Португалия да получат достъп до по-евтини спасителни кредити, предадоха ДПА и Франс прес. Според Комисията страните не бива да плащат по-високи лихви от тези, които плащат донорите - в момента около 3,5 на сто. Сега Ирландия плаща лихви от около 6,5 на сто, а Португалия - около 5,5 на сто по спасителните заеми. Падежът на кредитите пък трябва да бъде удължен от сегашните максимум 15 години до 30 години.