След неуспеха на изборите Меглена Кунева се отказа от лидерския пост и отстъпи място на младите си заместници Антони Тренчев и Димитър Делчев. 

Решението на Тренчев идва само ден, след като друго известно лице на ДБГ - Настимир Ананиев, депутат в предишния парламент, също напусна. Той обвини председателя на прпедизборния щаб Найден Зеленогорски, че не е поел отговорност за загубата на парламентарния вот и заговори за цензура. Очаква се да напуснат още няколко души.

Тренчев обясни във Фейсбук защо напуска партията:

"След дълго обмисляне взех нелесното решение да прекратя членството си в ДБГ. Бяха изключителни пет години, изпълнение с битки на много фронтове, немалко победи, немалко поражения, повторени и потретени грешки, много извадени поуки, влиянието на които дълго ще резонира в мен.

Запознах се с прекрасни хора, напускам с приятели за цял живот. Имах шанса да бъда част от 43-то Народно събрание, да видя от първа ръка как се случват нещата в тази държава (и респективно как не се случват), видях най-доброто и най-лошото в хора, у които не подозирах, че такива страсти са способни да виреят. Благодарен съм за гласуваното доверие и подкрепата на тези, които са ми я давали през годините. Старал съм се я оправдавам. Няма да изброявам поименно, който трябва знае.

Причините за моето дистанциране са много. Изброени една по една едва ли биха достатъчно значими като доводи за някого извън екосистемата на нашата формация, но съвкупността им е важна и решаваща. С много неща не съм бил съгласен през годините, но политиката е колективно начинание и човек понякога, всъщност твърде често, прави компромиси.

Решаващ тласък ми даде последният Национален съвет на ДБГ, на който се взе абсолютно погрешното според мен решение (срещу което гласувахме с доста хора, включително и председателят ни) да се отложи конгресът за неясно точно кога, при обявен такъв за юни месец. Тежко отстъпление от правилната посока, зададена от Меглена, посредством решението ѝ да не бъде водач в листа на последните избори. Още тогава изразих готовността си да си направя отвод (при евентуални номинации) за председателското място, стига това да не ни отклони от правилния път на качествена и реална промяна.

На други в нашата формация детската мечта е да председателстват. Аз мечтая по-смело :) В началото на моя политически път един умен човек ми каза – “когато вече не казваш с гордост от кой си, мястото ти вече не е там”. За съжаление, усилията на нашия председател в оставка за истинска трансформация бяха умножени по нула. Аз в мимикрии не мога и няма да участвам, твърде високо мнение имам за себе си и за хората, към които такава мимикрия би била насочена.

Нямаме нито времето, ни лукса, да се заблуждаваме – всички партии от така наречената десница или демократична общност, както гледам, че напоследък е модерно да се формулира, са в твърде лошо кондиция, ДБГ включително. Само радикална промяна в подхода би дало дори хипотетични шансове за някакво смислено присъствие в политическия живот на страната. Това не е самоцел, така че да осигурим временна заетост на 30-40 души.

Трябва нов подход, които преминава през съвсем различно отношение към голямото животно в джунглата (ГЕРБ)".