Не мисля, че потоците от мигранти ще приключат. Аз предвиждам, че с новите конфликти, особено в Близкия изток, този поток ще бъде засилен през следващите години. Това заяви пред журналисти вицепрезидентът Илияна Йотова след събитието "Сигурна зона за непридружени деца" в Регистрационно-приемателния център за бежанци в Харманли.

Йотова коментира и новия пакт за миграцията и убежището, който официално беше одобрен от министрите на икономиката на 27-те страни членки на Европейския съюз (ЕС).

"10 години бяха необходими на европейските институции, за да направят европейското законодателство. България официално подкрепи пакта, но и тук започват нашите проблеми, защото само в рамките на две години трябва да достигнем стандарти, които ние нямаме. Независимо от всички позиции през тези 10 години и от много усилия на различни нива в България, за съжаление се запазиха текстовете, в които основната тежест за миграционните вълни и потоци ще поемат държавите на външните граници на ЕС, каквато е и България", каза тя.

Вицепрезидентът подчерта, че с новия пакт се поставят още по-сериозни условия към страната и добави, че на границите ще трябва да бъде извършено всичко - от идентификацията на влизащите мигранти до евентуално тяхната реадмисия.

"Не съм сигурна, че ние разполагаме с този ресурс и за това казвам, че следващите две години ще са много тежки за страната ни, за да можем да влезем в рамките на гласуваните европейски закони", обясни Йотов.

Като човек, който повече от 17 години се занимава с темата миграция смятам, че този принцип на релокация, който е замислен в пакта, няма да проработи и сега. Той не проработи 2016 година, няма да проработи и сега. Ще има не малко държави, които ще предпочитат да плащат в европейския бюджет, но да не приемат мигранти. Отново тази тежест ще бъде по външните граници, не само в България, а и Италия, Гърция, Малта, Испания, каза още тя, цитирана от БТА.

Според нея все повече деца идват в страната ни без никакви придружители.

"Те имат огромен пакет от проблеми, който много трудно се решава. Първо - как влизат те в България? Те са жертва на каналджии, плаща се много сериозно за тяхното транспортиране нелегално, защото след това се смята, че ще могат да издърпат и родителите, тъй като вече има европейски закони за събиране на семействата, това е така нареченото "вторично движение на мигранти". Вторият голям проблем е да се разбере тези деца кои са. Те идват без лични документи и в повечето случай ние не знаем на колко години са", допълни вицепрезидентът.

Снимка: БТА

Тя обясни, че според новото законодателство всяко едно дете трябва да има настойник и добави, че в България тази система изобщо не е развита. По думите ѝ в момента официалните юридически кантори и адвокати, които се занимават с центровете, поемат функциите и на настойници.

Йотова бе категорична, че ние сме задължени като страна да осигурим здравеопазването и образованието на тези деца. Тя подчерта, че не са малко случаите, в които близки или такива, които се представят за такива, не желаят децата да посещават български училища.

Според нея това задава една огромна опасност за интеграцията на тези деца, защото една не малка част от тях ще останат в България. По думите ѝ някои от тези деца подлежат на връщане, а този въпрос не е разработен нито на българско, нито на европейско ниво.

Снимка: БТА

"Сигурна зона за непридружени деца бежанци"

Капацитетът на откритата днес "Сигурна зона за непридружени деца бежанци" в Регистрационно-приемателния център (РПЦ) в град Харманли е 98 души, като броят може да бъде удвоен при криза. Сигурната зона е създадена съвместно с Държавната агенция за бежанците, УНИЦЕФ България и Международната организация по миграция (МОМ) България, с подкрепата на Държавния департамент по миграция (SEM) на Швейцария.

Това е третата такава зона, открита в България. Средствата за изграждането й са 1,6 милиона лева. Периметърът за сигурна пребиваване разполага със спални за момичета и момчета, деца с увреждания, столова и всекидневна. Назначен е и специализиран персонал. На откриването на зоната в Харманли днес присъстваха и служебният министър на вътрешните работи Калин Стоянов, и председателят а Държавната агенция за бежанците Мариана Тошева.

Снимка: БТА

Убеден съм, че всяка институция, всяко министерство, е необходимо да прави малки, но сигурни и стабилни стъпки, каза  Калин Стоянов. Той посочи, че основната група непридружени лица са граждани на трети страни, в които от години има военни конфликти. От 2013 година, когато започна мигрантският натиск, ние извървяхме много дълъг и труден път, за да изпълним отговорностите си към тази група, отбеляза вътрешният министър. След промени в редица нормативни актове, по негови думи към днешна дата идентифицирането на непридружените малолетни и непълнолетни сред останалите мигранти е приоритет за всички институции.

Снимка: БТА

Председателят а Държавната агенция за бежанците Мариана Тошева посочи, че правата на човека започват от правата на децата. Тя цитира статистика, според която в последните години сме свидетели на безпрецедентно нарастване на броя на непридружениете деца. Българи заедно с Нидерлания и Германия е от страните с най-голям брой през 2023 година, а от 2021 година до момента у нас са регистрирани над 15 000 непридружени деца. Тошева подчерта, че Сигурната зона е временна мярка и престоят на децата в нея трябва да е максимално кратък.

Тече и втора програма между България Швейцария. Тя има силен компонент за управление на миграционните процеси, за връщане, реинтеграция и справяне с трафика на хора, каза посланикът на страната у нас Раймунд Фурер. Той изрази надежда, че с тези мерки могат да се постигнат успехи. Проектът в РПЦ - Харманли е реализиран с финансова помощ от Швейцария.

Снимка: БТА

Директорът на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн смята, че належащо е да се прави все повече и повече за най-уязвимата група от мигрантите - децата. По данни на УНИЦЕФ настанените търсещи закрила в центъра в Харманли към днешна дата са 302-ма души, основно от Сирия. От тях 135 са деца.