Какво казва БАН за АЕЦ ”Белене”

Публикуваните днес доклади на БАН за енергийната стратегия на България и за изграждане на АЕЦ “Белене“ дават отговори за ефективността на такъв проект.

18:47 | 4 януари 2018 166 348 Bulphoto

Първият отговор е цената. Тя варира от 8.3 до 10 милиарда евро. Това обаче е само цената за изграждане на централата.

Разходите при функционирането й в следващите години са огромни и включват купуване на гориво, заплати за работещите в двата блока, поддръжка на централата, разходи за обезопасяване на отработеното радиоактивно гориво и още куп пера.

Така че равновесната цена на тока от АЕЦ "Белене" (LCOE) ще бъде от 74 до 90 евро на мегаватчас. За сравнение, в момента цената на тока, у нас е малко над 38 евро на мегаватчас.

При съседите също по прогноза на БАН през 2030 година няма толкова висока цена на електроенергията. В Турция тя е 80 евро за мегаватчас, докато в Гърция е 74 евро, а в Румъния - 69 евро.

При това положение токът от централата ще е скъп за родните потребители, поне при прогнозите за периоди след 2030 година. За износ също, макар че отсега е трудно да се каже, след като има много неясни пазарни фактори след 20-30 години като делът на ВЕИ източниците, изграждането на допълнителни енергийни мощности в държавите, считани за потенциални пазари и лихвата по евентуален кредит, взет за изграждане на АЕЦ-а.

На тази база от БАН са разработили подробни 5 сценария, но кой от тях ще се осъществи, никой не е в състояние да предвиди сега.

Какво е заключението на учените

Само два от сценариите дават жизнеспособност на втората атомна централа.

Сценариите, при които проектът е финансово жизнеспособен са два. Също толкова са и сценариите, при които изграждането на "Белене" ще е финансово неизгодно.

Основният извод, който може да се направи от финансовите анализи е, че при сбъдване на направените допускания в Сценарии 4 и 5, както и в част от Сценарии 2 и 3, проектът за изграждане и експлоатация на АЕЦ „Белене“ е финансово жизнеспособен.

Обратно, ако тези допускания не се сбъднат или се случат допусканията, заложени в Сценарий 1 и част от Сценарии 2 и 3, проектът не е финансово жизнеспособен.

Най-важните финансови и икономически параметри, от които зависи жизнеспособността на проекта са прогнозните цени на електроенергията, инвестиционните и оперативните разходи и условията за кредитиране.

Основни фактори които зависят от държавата и евентуален инвеститор за достигане до финансово жизнеспособен проект, са договорените инвестиционни разходи и разходите за финансиране на дълга на проекта.

Резултатите по отношение на електропотреблението в България и региона, както и резултатите от финансовия модел на АЕЦ „Белене”, показват, че е възможна реализация на проекта АЕЦ „Белене”, при условие, че бъдат постигнати параметрите, заложени във вариантите с финансова жизнеспособност.

Това е заключението на БАН. То не дава право за оптимизъм на това или което и да е следващо правителство за взимане на решение за строеж на АЕЦ "Белене". Никой не е в състояние да гарантира постигането на финансовите параметри през 2030-2050 година. А държавата не може да остави такъв проект само на частен инвеститор поради много причини, не само финансови и икономически.

Всеки проект става ефективен при прецизно първоначално планиране и добро познаване на пазари и цени. Но рисковете при "Белене" са много по-големи от вероятността това да е жизнеспособен проект, от който страната ни ще спечели.

Какво ще реши правителството, не е ясно. Но че това решение ще е силно обвързващо държавата и данъкоплатците в периода до 2050 година няма никакво съмнение. А шансът да получим скъпа атомна с непродаваем ток не е никак малък.

ИЗБРАНО