Обама каза на пресконференция в Швеция, че може да даде гаранции на обществата в Европа и по света, че не шпионират електронната поща, нито обажданията, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Президентът добави, че областите, които предизвикват загриженост, включват борбата с тероризма, оръжията за масово поразяване и киберсигурността.

Обама обаче призна, че има риск от грешки и злоупотреби, тъй като бързият технически напредък увеличава възможностите на държавите, предаде ИТАР-ТАСС.

Той заяви, че в САЩ "тези възможности са по-големи, отколкото при други", както във военната, така и в разузнавателната сфера.

Президентът не отрече, че страната му се занимава с разузнаване, за да разбира по-добре това, което се случва в света.
Но той напомни, че други държави също извършват разузнавателни операции срещу САЩ.

Разкритията за американските програми за следене дойдоха от бившия сътрудник на Агенцията за национална сигурност (АНС) Едуард Сноудън.
След скандала той избяга от САЩ и получи убежище в Русия.

Преди дни стана ясно, че АНС е шпионирала президентите на Бразилия и Мексико Дилма Русеф и Енрике Пеня Нието.

Миналата седмица в. "Вашингтон пост" коментира, че разходите на американското разузнаване са по-големи, отколкото в разгара на Студената война.

Изданието сравни данните към днешна дата с оценките на ситуацията в края на 80-те години.
След атентатите от 11 септември САЩ общо са похарчили над $500 млрд. за шпионаж.