Това съобщи заместник-главният прокурор Галина Тонева. Това стана при представянето на основните тези на държавното обвинение за бъдещи промени в законодателството при използването, прилагането и контрола на СРС, предаде „Стандарт нюз”.

Маргарита Илиева от Българския хелзински комитет коментира, че сега на хората, били обект на СРС, не се съобщава за това и те не могат да си потърсят обезщетения.

Предвижда се и да се изгради електронен регистър на използваните СРС-та, съобщи още Тонева. В него ще се съдържат данни кой е поискал използване на СРС, по какъв повод, разрешено ли е, приложена ли е информацията. Целта е да има пълна прозрачност.

Прокуратурата предлага още цялата информация, събрана със СРС-та, да се пази с години, до края на делото, и да се предава на прокурора, а не както сега той да получава само извадки, подбрани от службите. Държавното обвинение дори настоява да има софтуер, който да превръща записите в разпечатки, за да се избегне човешкият фактор.

Другата идея е да бъде създаден нов орган за контрол на СРС, който да е надпартен, да подлежи на контрол от парламента, но членовете му да се избират не на квотен принцип, а с квалифицирано мнозинство.  
Предлага се създаване на процедура, която предвижда в съдебна фаза, при закрити врати, да се дава възможност на страните по делото да проверят достоверността на информацията чрез прослушване и сравняване на веществените доказателства с оригиналните записи.

Прокурорите настояват още да се въведе засилена наказателна отговорност за изнасяне на информация, събрана чрез СРС-та.

Тонева коментира, че трябва да бъде съществено ограничен броят на СРС, за които покрай скандали с изнесените записи стана ясно, че са много повече в последните години. Прокуратурата е изготвила примерен списък по кои дела може да остане използването на СРС, като например сред тях не влизат документни престъпления. В списъка са предимно престъпления, които ще бъдат разследвани от Специализирания съд, когато започне да действа след няколко месеца - отвличания, убийства, подкупи, контрабанда, наркоразпространение.

Друг механизъм за намалявене на СРС-тата е ограничаване на органите, които имат право да искат СРС.
"Предлагаме да бъде възстановен опитът искане за разрешаване на СРС да дава административният ръководител на съответната прокуратура", каза Тонева, цитирана от "Фокус".
Сега всеки наблюдаващ прокурор може да направи това.
„Настоящата ситуация, която вече почти излиза от контрол, ни дава основание да мислим, че е крайно време да сложим ред в тази сфера”, коментира зам.-главният прокурор.

Междувременно посланичката на Норвегия в България Тове Скарстейн заяви пред Дойче веле, че у нас подслушването се използва срещу политически опоненти, а полицията и прокуратурата не си вършат добре работата.
"Електронното следене и подслушването на телефонни разговори навсякъде в демократичните страни става само след санкция на съдия, който много добре трябва да проучи кому и за какво е нужна конкретната информация", коментира тя.