В анализите се съдържат данни за задачите, които изпълнява петчленната международна коалиция, за състоянието на силите на Муамар Кадафи и за перспективите за водене на бойни действия.

Започналите в събота вечерта въздушни удари по военни обекти на либийска територия до момента се водят под три кодови названия - американското "Одисей доун" (Odyssey Dawn), британското "Операция Елами" (Operation Ellamy) и френското "Операция Арматан" (Opеration Harmattan). Бойни самолети от състава на ВВС и на палубната авиация на САЩ, Франция, Великобритания, Канада и Италия изпълняват седем основни задачи.

1.Предно авиационно насочване (FAC - Forward Air Control) е задача по установяване на противникови цели и прецизиране на техните координати. 2

2.Сковаване действията на противника от въздуха в зоната на бойните действия (BAI - Battlefield Air Interdiction) представлява провеждане на въздушни операции с цел да се унищожи, неутрализира или забави въвеждането в действие на противниковия военен потенциал. Включва нанасяне на удари по наземни цели и осигуряване на въздушни коридори във взаимодействие с други, разположени във въздуха елементи на тактическата група.

2.Радиусът на действие е до 28 км отвъд предния край на района на бойните действия (FEBA - Forward Edge of the Batlle Area).

4.Преграден боен военновъздушен патрул (BARCAP - Barrier Combat Air Patrol) се осъществява от едно или повече подразделения от самолети изтребители, които са разгърнати като преграда между противниковите сили и потенциалния обект за нападение.

5.Оценка на загубите (BDA - Battle Damage Assessment) се извършва след атакуване на противникова цел, при което се събират данни по електронен и оптичен път за установяване на степента на нанесени поражения.

6.Бойно дежурство във въздуха (CAP - Combat Air Patrol) е патрул от бойни самолети над определена зона, за да бъдат прехванати и унищожени противникови самолети, преди те да достигнат планови цели.

7.Рейд на самолети изтребители (Fighter Sweep) е нападателна мисия с цел да открие и унищожи противникови самолети или непланови цели в зоната на бойните действия. Неофициално се нарича "свободен лов".

С какви сили разполага Кадафи
Що се отнася до оценките за състоянието на силите на Кадафи, те са предпазливи и съдържат предупрежденията, че не са резултат от осъществен международен контрол и са възможни допълнителни неточности поради факта, че в условията на ембарго либийският режим е прибягвал и до "паралелни" пазари на въоръжение и военна техника.

През периода 2008-2009 година официалните военни доставки за Либия се разпределят между Италия - 205 милиона евро, Франция - 143 милиона, Малта - 80 милиона, Германия - 57 милиона, Великобритания - 53 милиона и Португалия - 21 милиона евро.
Липсват данни за доставките от САЩ в периода на подобряване на двустранните отношения след 2004 година.

Предполага се, че въоръжените сили на джамахирията възлиза на около 100 хиляди души, от който към 60 хиляди остават верни на режима. За лично предани на Кадафи се смятат между 10-12 хиляди военнослужещи, сред които се откроява 32-а бригада под командването на неговия син Хамис (Khamis).
Режимът разполага и с резерв от милиция в състав около 40 хиляди души.

Анализаторите са на мнение, че значителна част от бронетанковата техника на Либия е неизползваема. От общо 800 бронирани средства за боеспособни се смятат 120 разузнавателни машини и около 500 танка и бронирани транспортни средства.
Сухопътните войски разполагат приблизително с 2000 артилерийски установки, 500 минохвъргачки и 400 ракети земя-въздух, от които само 100 са реално боепособни. Либийските ВВС по разчети би трябвало да възлизат на 18 хиляди души с 394 самолета и вертолета. Трудно е да се прецени каква част от самолетния парк е боеспособна, но се предполага, че това са 7 бомбардировача Ту-22, 180 изтребителя Миг-21, 23 и 25 и Су-17 и 24 съветско производство, както и френски Мираж Ф1.
Вертолетният парк обхваща 35 бойни, 90 транспортни и 11 морски разузнавателни вертолета предимно съветско и руско производство.
ВМС на Либия се изчисляват на 8 хиляди души личен състав с две съветски подводници клас "Фокстрот" (по стандарта на НАТО), три бойни кораба и не повече от 15 брегови катера.

В оценките се изтъква, че като цяло Кадафи съзнателно е водел политика на принизяване на ролята на въоръжените сили поради опасения от военен преврат срещу него и срещу верните му племена от западните райони на страната.

Племената
Сериозни са разместванията сред водещите 140 либийски племена, които определят социалния облик на джамахирията.
Клановете Гадафа (Gadhafa) от Сирт и Мугара (Mugharha) са сочени като твърдолинейни привърженици на Кадафи. Мощният западен клан Уарфала (Warfalla), който наброява 1 милион души, подкрепя бунтовниците. Кланът Хараби (Harabi) на бившия крал Идрис стои зад Националния съвет, създаден от бунтовниците в Бенгази.
Заплахи за взривяване на петролопроводите отправи кланът Завия (Zawiya), а кланът Бани Уалид (Bani Walid) изтегли хората си от силите за сигурност на режима. Друг клан, застанал на страната на бунтовниците е Зинтан (Zintan).

Засега нито един междуплеменен съюз не може да се определи като солиден и очевидно истинската вътрешнополитическа борба ще започне едва след свалянето на Кадафи, сочат специалисти.

Заплахите
Две са най-големите заплахи, изтъквани в анализите - използването на човешки щитове за закрила на диктатора и използването на химически оръжия.
Човешките щитове са реална възпираща сила, защото резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН мотивира въздушната кампания именно с необходимостта да се защити цивилното население.
През 2004 година Либия декларира, че напълно е унищожила химическите си оръжия. Въпреки това се смята, че Кадафи е скрил поне 10 тона смъртоносен газ в складове в пустинята.
Анализаторите подчертават, че резолюция 1973 забранява десант на съюзнически сили на либийска територия. В тази обстановка се прогнозира, че вероятно ще бъдат използвани малки бойни групи от състава на силите за специални операции на САЩ, Великобритания и Франция, някои от които вече се намирали във вътрешността на страната.