Именно за тази своя роля той получи Нобелова награда за мир, припомня Франс прес.

Перес е един от основните архитекти на историческите мирни споразумения в Осло (1993 и 1995 г.) между Израел и Организацията за освобождение на Палестина. Тези споразумения положиха основите на палестинската автономия и от тях се очакваше да доведат до мирен договор.

Като външен министър на големия си съперник от Партията на труда Ицхак Рабин той бе натоварен да води преговорите. Споразуменията донесоха Нобелова награда за мир на Перес, както и на Рабин, и на палестинския лидер Ясер Арафат през 1994 г.

"Не съм се променил аз, промени се ситуацията"

Решението с две държави, израелска и палестинска, които мирно съжителстват една до друга, "е единственият начин да се сложи край на тероризма, на насилието и на омразата", каза Перес през февруари за сп. "Тайм" въпреки сегашното западане на тези споразумения.

Той е участвал и в мирните преговори с Египет и Йордания, единствените арабски страни, с които Израел е подписал мирен договор.

"Не съм се променил аз. Мисля, че се промени ситуацията. Докато съществуването на Израел бе застрашено, бях това, което бихте нарекли ястреб. Щом усетих, че арабите са отворени за преговори казах, че и ние това предпочитаме", каза той пред "Тайм".

В Израел аурата му на последен оцелял от поколението на основателите на Израел и активното му политическо присъствие в течение на десетилетия го наложиха като водеща фигура.

Два пъти премиер (1984 – 1986) и (1995 – 1996), президент от 2007 до 2014 г., министър на отбраната, на външните работи, на финансите, съратник на Давид Бен Гурион, Рабин и Ариел Шарон, той се превръща в уважаван авторитет - макар и често да е бил критикуван на различни длъжности, както в управлението, така и в опозицията.

През 50-те години, като генерален директор на министерството на отбраната, участва в снабдяването на Израел с модерни оръжия, по-специално от Франция, с която е в близки отношения.

Участва в подготовката на Суецката експедиция от 1956 г., в която действат заедно Израел, Франция и Великобритания.

През 70-те години, като министър на отбраната, Шимон Перес подкрепя строежа на първите еврейски селища на окупирания Западен бряг, които впоследствие се разраснаха, а днес мнозина ги смятат за препятствие пред постигането на мир.

Премиер е, когато през 1996 г. над 100 цивилни са убити в бомбардиран от Израел лагер на ООН в ливанското село Кана.

Ядрено възпиране

Когато още е генерален директор на министерството на отбраната, Перес полага основите на израелската ядрена програма и работи за изграждането на реактора в Димона, където основен доставчик е Франция.

За своя заслуга той смята, че по онова време е въвел прилаганата и досега политика да се поддържа неяснота по въпроса дали Израел притежава ядрени оръжия или не.

Перес оправдава изграждането на реактора в Димона с недостига на енергийни ресурси на Израел, но изтъкна и възпиращите му свойства.

"За мен няма никакво съмнение, че Димона даде на Израел възпираща сила. Смятам, че Димона беше първата крачка към Осло", каза той през 2014 г.

* * *
Роден в охолно семейство през 1923 г. в тогавашна Полша и днешна Беларус, Перес емигрира през 1934 г. в Палестина, която тогава е под британско управление.

В кибуца се захваща отрано с политика и през 1947 г. се присъединява към Хагана - предшественика на израелската армия. Негов покровител става Давид Бен Гурион, който обявява създаването на държавата Израел.

Перес е избран за депутат през 1959 г. и остава в парламента почти без прекъсване до встъпването си в длъжност като президент през 2007 г.

Съпругата му Соня е починала през 2011 г. Соня. Имат три деца и няколко внуци.