Окончателно оправдаха двама антимафиоти за смъртта на Пламен Куцаров

29-годишният мъж почина при арест на 21 януари 2009 г.

21:20 | 13 март 2019 | Редактор : Надежда Христова 19 4197 Снимка: Shutterstock

Върховният касационен съд окончателно оправда бившите антимафоти Божидар Проданов и Ирен Вълев за причинена по непредпазливост смърт на 29-годишния арестант Пламен Куцаров преди десет години.

Виж още Полицаите оправдани заради болно сърце на арестанта Куцаров

Делото влезе в съда през 2011 г. и е едно от тези, които наблюдава Европейската комисия. Случаят беше във фокуса на общественото внимание заради изнесената информация, че арестът на Куцаров изобщо не е бил документиран от МВР, а служителите са го били, за да изтръгнат показания и са го държали притиснат на земята по очи и с белезници на ръцете, закопчани на гърба, което в крайна сметка е довело до задушаването му.

Младият мъж почина в полицейския бус, след като е бил арестуван вечерта на 21 януари 2009 г. в дома му, където живеел с приятелката си. Тя също е свидетелствала по делото, като в показанията си казва, че полицаите са го повалили на земята, при което той е ударил лицето си. Впоследствие лекарите описаха множество кръвонасядания по тялото на Куцаров, охлузвания и отоци. Единствено кръвонасяданията по ръцете обаче е доказано, че са в резултат от поставените почти през целия ден белезници.

Видими следи от насилие по него не са забелязали нито служителите в Института по психология към МВР, където Куцаров е бил преди да бъде качен в буса, в който е починал, нито лекарка в "Пирогов", където е откаран, след като се почувствал зле.

Проданов и Вълев трябвало да върнат арестанта в ГДБОП, след като той бил "пробит" на изследване с детектор на лъжата. При него Куцаров бил питан за безследно изчезналия тогава Кирил Божилов-Цигането, като според МВР той е бил отговорен за отвличането му заедно с Валентин Янев-Бореца и още един мъж.

Двамата антимафиоти отричат при конвоирането на арестанта той да е бил притиснат на земята. За белезниците казват в обясненията си, че имало заповед да се поставят на гърба. Дори като влезли в Института и видели Куцаров, прекият им началник Сергей Куртев се обърнал към него с думите: "Какво, ще слагаме ли белезници?", при което Куцаров се усмихнал, сам си сложил ръцете отзад и Проданов му поставил белезниците.

През 2017 г. Софийският градски съд оправда Божидар Проданов и Ирен Вълев, а сега тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) потвърди изцяло присъдата.

Съдът отхвърля изцяло предявените от наследниците на починалия граждански искове за сумата от по 100 000 лв. срещу всеки от подсъдимите, представляващи обезщетение за неимуществени вреди.

По повод ключовия и спорен по делото въпрос за причината за смъртта на Пламен Куцаров в решението на ВКС пише, че извършеният от Софийския апелативен съд анализ на дадените експертни заключения позволява да се направи извод за идентичност на становищата относно външно проявените следи от увреждания по китките, лицето, гърба и езика на пострадалия, относно наличието на следи от амфетамин и относно изменението на сърдечния мускул. Различията засягат съществения по делото въпрос за причината за смъртта, оформяйки две становища – за т. нар. позиционна асфикция и за внезапната сърдечна смърт.

Върховните съдии приемат, че независимо от различията в експертните мнения като цяло, експертите са единодушни в това, че нито едно от външните увреждания по тялото на Куцаров не е в пряка причинна връзка с неговата смърт. Безспорно е изяснен произходът на нараняванията по китките и по гърба, като причинени от продължителното носене на белезници през целия ден и неколкократното транспортиране на Куцаров, по време на което ръцете са били зад гърба му и притиснати в седалката на колата, а това е станало без участието на двамата подсъдими.

Извършеният от съда цялостен анализ на експертните заключения, на заявеното от експертите пред съда, както и на всички доказателствени източници по делото, е позволило да се направи извод за недоказаност на обвинението по изискуемия от закона начин. В основата на този извод са не само експертните предложения за обсъждане на две възможни причини за настъпването на смъртта, чиито крайни прояви и в двете хипотези са едни и същи и се изразяват в настъпване на сърдечна смърт, а това препятства извеждането на еднозначен отговор за генезата на смъртта.

По-същественото е, че по делото не е установено по несъмнен и категоричен начин каквото и да било действие или бездействие на някой от двамата подсъдими, което да е в пряка причинна връзка с резултата – настъпилата смърт, категоричен е съставът на ВКС. В основата на този извод, който няма причини да не бъде споделен, е и изначално очертаната с обвинението рамка на наказателното производство, вложеното в бланкетните разпоредби на чл. 123 и чл. 387 от НК съдържание.

„Цялостното провеждане на специализираната полицейска операция, макар да търпи критики във връзка с реализацията ú, е извън инкриминираното по делото поведение на двамата подсъдими и касае действия и на значителен брой други лица. Участието на подсъдимите представлява само един твърде кратък епизод от цялата операция, състоящ се в конвоиране на задържано в рамките на операцията лице, по отношение на което поначало могат да бъдат приложени помощни средства, каквито са белезниците“ – категорични са върховните съдии.

Решението им е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ИЗБРАНО