Поставянето днес на началото на работата на Европейската прокуратура е исторически миг. Това заяви на пресконференция ръководителят на новата институция на ЕС Лаура Кьовеши.

Носим огромна отговорност, работата ни е пряко свързана с правата на европейските граждани, добави тя. По нейните думи успехът на прокуратурата може да повиши доверието в ЕС до невиждани равнища.

Нашата цел са икономическата и финансовата престъпност - най-голямата заплаха за всяко демократично общество, подценявана, недостатъчно съобщавана, често дори поощрявана в полза на организирани престъпни групи, които работят за подмяна на законната власт. Ще имаме работа с хора, които не се спират пред изключителна жестокост, за да си осигурят безнаказаност, каза Кьовеши.

Тя изрази очакване прокуратурата на ЕС да работи по хиляди случаи годишно. По нейните думи в началото се очакват 3000 случая, като първите данни вече постъпват в новата институция. Първият сигнал е от Германия, приети са и данни от Италия. Според Кьовеши най-много данни може да се очакват за съмнения за злоупотреби със средства от ЕС за здравеопазване, земеделие, инвестиции и обществени поръчки.

Тя поясни, че първите случаи са по проверки, образувани в някоя от 22-те държави, участващи в прокуратурата на ЕС. Кьовеши уточни, че с Унгария и Полша, които не участват в новата институция, ще се работи на основата на двустранни споразумения за сътрудничество.

Зам.-председателят на Европейската комисия Вера Юрова отбеляза, че за 2019 г. ЕС е разполагал с 1000 сигнала за злоупотреби на стойност около 460 милиона евро. Тя уточни, че в държавите от ЕС, които не участват в Европейската прокуратура, проверките по сигнали за измами ще се извършват от ОЛАФ. Юрова посочи, че ОЛАФ има право само да препоръча държавата, където е извършено нарушение, да предприеме разследване, докато Европейската прокуратура може да взима решения.

Еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс изрази очакване държавите от ЕС, които досега не са се присъединили към Европейската прокуратура, да размислят, а онези, които не са запълнили квотата си за делегирани прокурори, да завършат задачата. По неговите думи Финландия съвсем скоро ще изпълни задължението си да посочи своите предложения за делегирани прокурори.

Рейндерс съобщи, че ако Словения не изпълни същото задължение, Европейската комисия ще прецени как да окаже съответния натиск. Засега ЕК ще поиска обяснения от Любляна защо досегашната процедура по определянето на предложения за делегирани прокурори е отменена с намерение за организиране на нова. По думите на Рейндерс държавите и гражданите са длъжни да подават сигнали за злоупотреби с европейския бюджет.

Отсега нататък мястото за тези сигнали е прокуратурата на ЕС, заяви Кьовеши. Тя упрекна Словения, че нарушава европейските договори с това, че не сътрудничи искрено с институциите на ЕС

Идеята за Европейска прокуратура е от преди 8 години. През 2017-та година 17 от страните-членки на ЕС поискаха предложението да бъде отнесено до Европейския съвет, където европейските лидери също не се разбраха по въпроса.

Същата година 16 държави уведомиха институциите, че ще започнат да работят по нейното създаване чрез засилено сътрудничество по член, по който не се изисква одобряване от Съвета. Трудно бе постигнато съгласие и около фигурата на главния прокурор, след като лявоцентристкото правителство на Румъния опита да бламира избора на Кьовеши и в Съвета, и в Европейския парламент чрез своите евродепутати.

В момента в европейската прокуратура участват 22 страни-членки, сред които и България. Извън нея на този етап са Унгария, Полша, Ирландия, Дания и Швеция.

България започна участието си с фалстарт, след като от 10 предложени европейски делегирани прокурори бяха отхвърлени 6.

По повод на фалстарта на българските прокурори Кьовеши заяви в интервю за БНТ: 

"Получихме десет предложения от България да назначим десет делегирани прокурори от страната ви. Разбрах, че процедурата в страната е била прозрачна, ние не я коментираме. Но на базата на вътрешни правила, имаме нашите собствени вътрешни процедури и трябва да проверим опита на кандидатите и дали отговарят и на другите критерии. Направихме това и за съжаление някои от българските кандидати бяха отхвърлени. Нека ви дам само един пример - имахме кандидати, които нямат опит като прокурори, а това е първото условие на Европейската прокуратура - да имат дълъг опит в разследването на финансови престъпления. Сега очакваме да получим нови предложения от България, за да бъдат запълнени всички 10 места, които имаме за България.

В интервю за БНР тя съобщи, че ще посети София съвсем скоро. Кьовеши не уточни какво има предвид под "съвсем скоро", но допълни, че ще даде информация на по-късен етап. 

Според bTV 200 досъдебни производства за финансови престъпления в България се очаква да постъпят в новата Европейска прокуратура, оглавявана от Лаура Кьовеши.