От полунощ в сряда срещу четвъртък цялата област Навара се затваря по подобие на Мадрид. Това обяви на спешна пресконференция премиерът на регионалното правителство Мария Чивите. По този начин вече над 6 милиона и 300 хиляди испанци ще бъдат принудени да живеят при строги ограничения.

Увеличава се периметърът на засегнатите провинции. Напълно затворени са 55 общини, а над 1 000 населени места прилагат различни мерки за ограничаване на пандемията.

От 22 октомври в продължение на 2 седмици в Навара няма да може да се влиза и излиза освен за работа, училище или грижа за възрастен родител.

Ресторантите и кафенетата спират работа с клиенти и могат да доставят храна само по домовете. Магазините, спортните клубове и театрите затварят в 21.00 часа, събиранията се свеждат само в рамките на семейството, а общественият транспорт ще работи на 50% от капацитета си.

До тук се стигна, след като в продължение на 2 седмици случаите на заразени с Covid-19 в Навара нарастваха лавинообразно и достигнаха 945 на 100 000 жители - безпрецедентна цифра и най-високата в страната, последвана от Мелийа (713), Ла Риоха (530) и Арагон (509 ).

В Мадрид те вече са спаднали под 500, но въпреки това централното правителство обмисля въвеждането на вечерен час, срещу който регионалното правителство се съпротивлява.

Междувременно в Каталуния от днес денонощните магазини няма да работят от 22.00 часа вечерта до 07.00 часа сутринта. Това е следващата стъпка, след като бяха затворени баровете и ресторантите в опит да се ограничи пандемията. Само за последното денонощие в областта са регистрирани рекордните за втората вълна от 55 смъртни случая.

В цялата страна те наближават 34 хиляди при близо 975 хиляди заразени, което я прави втората в Европа по смъртност на глава от населението от Covid-19 след Белгия и шестата в света.

Испанска болница се изправя срещу втората вълна на коронавируса

В университетската болница Северо Очоа де Леганес, в югозападното предградие на Мадрид, едно от най-засегнатите от първата вълна на Covid-19, интензивното отделение е изцяло запълнено и персоналът се опасява, че може да преживее отново същия "ужас", разказва Тома Перото от Франс прес.

"Нямаме места", заявява директорът на отделението, д-р Рикардо Диас Абад, пред 12-те легла, заети от пациенти, засегнати тежко от вируса. Екипирани с пълни бели защитни комбинезони, защитни очила, една или две маски, две лилави ръкавици на всяка ръка и сини халати като броня против коронавируса, болногледачите се редуват да влизат в отделението. Вътре в него царува фалшива тежка тишина, прекъсвана периодично от машините за изкуствено дишане на пациентите, съблечени и осветявани от мозайка от екрани. Вчера "за нещастие загубихме двама пациенти", разказва д-р Диас, докато наблюдава през прозорец сестрите, които мият тези жени и мъже, най-младите от които са на петдесет години. За разлика от първата вълна, по време на която болницата преживя "ужаса" на липсата на достатъчно легла за лечение на пациенти с Covid-19, сега "можем да ги лекуваме, защото създадохме пространство за това", обяснява той.

В университетската болница Северо Очоа де Леганес, в югозападното предградие на Мадрид, едно от най-засегнатите от първата вълна на Covid-19, интензивното отделение е изцяло запълнено и персоналът се опасява, че може да преживее отново същия "ужас".

"Нямаме места", заявява директорът на отделението, д-р Рикардо Диас Абад, пред 12-те легла, заети от пациенти, засегнати тежко от вируса.

Екипирани с пълни бели защитни комбинезони, защитни очила, една или две маски, две лилави ръкавици на всяка ръка и сини халати като броня против коронавируса, болногледачите се редуват да влизат в отделението.

Вътре в него царува фалшива тежка тишина, прекъсвана периодично от машините за изкуствено дишане на пациентите, съблечени и осветявани от мозайка от екрани.

Вчера "за нещастие загубихме двама пациенти", разказва д-р Диас, докато наблюдава през прозорец сестрите, които мият тези жени и мъже, най-младите от които са на петдесет години.

За разлика от първата вълна, по време на която болницата преживя "ужаса" на липсата на достатъчно легла за лечение на пациенти с Covid-19, сега "можем да ги лекуваме, защото създадохме пространство за това", обяснява той.

Медицинските работници са уморени

Сега обаче има опасения, че втората вълна на епидемията може да надхвърли отново възможностите на болницата.

През пролетта "коридорите бяха пълни с пациенти с бутилки кислород, на столове, на фотьойли", спомня си лекарят от спешното отделение Луис Диас Искиердо, облечен в зелена блуза и с многоцветна лента за глава.

"Винаги сме имали предвид възможността това да се случи отново", доверява той.

"Първата вълна изискваше големи физически и емоционални усилия. Ние сме по-уморени, нямахме време да се възстановим", потвърждава работещият в спешното отделение лекар, който има торбички под очите.

Станала епицентър на епидемията, която вече доведе до близо 34 000 смъртни случая в страната, област Мадрид остава травмирана от снимките на ледена пързалка, превърната в морга, и на претоварени болници, направени през пролетта на миналата година.

В близост до летището, множество кранове работят, за да построят "болница на пандемиите", която властите се надяват да открият през ноември.

В опит да се ограничи разпространението на вируса, Леганес, подобно на Мадрид, е частично затворен от началото на октомври. Според много медицински работници тези ограничения обаче са недостатъчни, за да намалят притока на пациенти.

На входа на болницата са залепени афиши, които призовават за протест, за да няма "никога вече смъртни случаи, които може да се предотвратят".

"Натоварването на работата ни пречи понякога да осъществяваме всички видеообаждания, които бихме искали" между пациенти и техни близки, казва със съжаление Соня Карбалейра, 39-годишна медицинска сестра.

"Не сваляйте гарда" пред вируса

"Очаквахме, че ще има втора вълна, но не толкова скоро, в момент, когато сезонът на грипа и на дихателните инфекции още не е започнал", добавя тя пред "Ковид зоната" в болницата, където се лекуват 48 пациенти.

Зад големия червен знак, обозначаващ входа към тази зона, за пациентите е време за обяд и видеоразговори.

Докато яде киселото си мляко, Мануел Коласо Веласко все още не може да повярва: "няма захар, но ми се струва много, много сладко, същото е и със солта", учудва се 61-годишният мъж, чието вкусово възприятие е променено от вируса.

На няколко стаи оттам, Кармен Диас Коельо отново може да ходи и призовава сънародниците си да бъдат отговорни.

"Нека не се обезкуражават (изправени пред вируса), да ходят на лекар, когато трябва, и да продължат напред", заявява тази 72-годишна баба, облечена в жълто-бяла блуза, във видеоразговор с АФП, който води чрез таблет.

Сблъсъкът между централното правителство и мадридските регионални власти по отношение на ограниченията, които трябва да бъдат въведени, както и отпускането на част от населението, предизвикват недоумение в болницата.

"На научно ниво научихме много за лечението на пациенти, но оставам с впечатление, че обществото е научило малко", заявява със съжаление д-р Диас Искиердо.

На фасадата на болницата все още стои голям банер, поставен там след първата вълна: "не сваляйте гарда" пред вируса