Лидерите на най-големите световни икономики се договориха да спрат общественото финансиране за електроцентрали, захранвани с въглища, в чужбина, но не определиха цел за постепенно изключване на въглищата от енергинийния микс на собствените си икономики, предаде Асошиейтед прес.

Според заключителното комюнике от срещата на върха на Г-20 в Рим групата поема компромисния ангажимент за постигане на въглеродна неутралност "до или около средата на века".

Страните от Г-20 общо генерират над три четвърти от парниковите емисии в света. Надеждите бяха на срещата да бъдат установени твърди цели за намаляване на емисиите, като същевременно се помогне на бедните държави да се справят с последиците от увеличаването на световните температури. Без такива цели има опасност да бъде загубен импулсът за по-широкия форум, който започна днес в Глазгоу, отбелязва АП.

В комюникето членките на Г-20 потвърждават поетия по-рано ангажимент на богатите страни да мобилизират 100 млрд. долара годишно, за да помогнат на бедните да се справят с климатичните промени, както и да увеличат финансирането, чрез което се подпомага адаптирането на страните с ниски доходи към промените. Те също така призовават Международния валутен фонд да създаде нов фонд за финансиране на бедните страни.

В съвместното си изявление участничките във форума заявяват, че Г-20 ще се придържа към обещанията, поети в Парижкото споразумение за климата. В текста има призив за съществени и ефективни действия на всички страни за постигане на целта глобалното затопляне да не надвишава 1,5 градуса по Целзий спрямо нивата от прединдустриалната епоха, но не се посочва краен срок за изпълнението на тези обещания.

Прави се уточнението, че в проекта на заключителната декларация като краен срок за прекратяване на увеличаването на температурата е посочен "средата на века". Тогава трябва да се постигнат нулеви нетни емисии на парникови газове, както и призив за действия през настоящото десетилетие за промени в националните планове за намаляване на емисиите.

Липсата на конкретика ще бъде източник на разочарование за климатичните активисти, които се надяваха членовете на групата да дадат пример и да изпратят положителен сигнал към конференцията на ООН за климата в Глазгоу.

В заключителната декларация освен това се подкрепя предложението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за въвеждане на минимален глобален данък за транснационалните корпорации от 15 процента, допълва ТАСС.

Документът определя инициативата на ОИСР като "историческо постижение, с чиято помощ" страните от Г-20 "ще изградят по-стабилна и справедлива международна система за данъчно облагане".

ОИСР съобщи на 8 октомври, че членките й са постигнали споразумение за въвеждане на глобален минимален корпоративен данък от 15 процента за компании с приходи от 750 млн. евро. Държавите възнамеряват да подпишат многостранна конвенция през 2022 година, която да бъде въведена през 2023 година. Налогът ще засегне гиганти като Епъл (Apple), Гугъл (Google), Майкрософт (Microsoft) и фармацевтичните компании Пфайзер (Pfizer) и Джонсън енд Джонсън (Johnson & Johnson).

След Рим лидерите от Г-20 отиват в шотландския град Глазгоу, където трябва да се споразумеят за намаляването на вредните емисии и контрол над повишението на средната температура. Страната ни ще бъде представена от служебния премиер Стефан Янев.

Екоактивисти от всякакви природозащитни организации, включително и Грета Тунберг, се събраха в Глазгоу.

Във форума участват представители на близо 200 държави, които в продължение на две седмици ще обсъждат как човечеството все още може да успее да овладее затоплянето на климата. Очаква се да присъстват около 25 000 души, включително хиляди журналисти и климатични активисти.