След тежки преговори за Балканите тримата първи на ЕС отмениха пресконференцията

Страни в региона се чувстват изоставени от Брюксел за сметка на Украйна и Молдова, на които се давало път по геостратегически причини

21:05 | 23 юни 2022 | Редактор : Виктор Стефанов 44 7255 Снимка: AP/БТА

Премиерът Кирил Петков определи днешните дебати на срещата ЕС - Западни Балкани като "много тежки" и отново повтори, че българското вето за Северна Македония няма да падне, докато няма позиция на българския парламент.

Балканите

Предвидената пресконференция след срещата на председателите на Европейската комисия и Европейския съвет Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел, както и на френския президент Еманюел Макрон бе изненадващо отменена, съобщи БНР от Брюксел. Източник от ЕС обясни това с факта, че тя се е проточила с два часа над предвиденото.

"Това, което се видя, е наистина, че страшно очакват, че България ще вдигне ветото. Но аз ясно казах, че това решение е на българския парламент. Докато нямаме решение на българския парламент, аз еднолично, нито правителството няма да променим българската позиция."

Като подчерта, че Северна Македония не е приела част от предложенията на френското председателство, Петков добави, че вече им е станало ясно, че това не са само исканията на София, това трябва да станат исканията на Европа. "Така че, успяхме и в това нещо да обясним причините защо тези неща, които ние искаме, трябва да се случат. И сега вече въпросът е на българския парламент да обсъди и даде решения на тезата като нашите депутати от "Продължаваме промяната" и в момента заседават в комисия (Външната комисия прие проекта на ДБ, който ПП подкрепи - б.р.). Докато го няма това решение, аз ще продължавам да отстоявам точно моето обещание и след това тежката задача ще бъде сигурно РСМ, която ще трябва да приеме нашите изисквания, за да може да продължи напред."

Президентът на Черна гора Мило Джуканович каза на пресконференция след срещата, че са обсъждали процеса на диалог между Белград и Прищина и най-вече за несигурността на началото на преговорите със Северна Македония и Албания.

Всички очакваме с нетърпение някои инициативи, които, доколкото разбирам, ще бъдат внесени за решение в българския парламент в понеделник, каза Джуканович, цитиран от Танюг и БТА. Не е ясно дали инициативата ще отговори на очакванията на Северна Македония. Новият момент е, че днес се чуха няколко гласа, които подкрепиха, че ако не се постигне до споразумение между България и Северна Македония, ще започнат преговори с Албания, каза той.

Черногорският държавен глава каза, че атмосферата на Съвета е била да се признае необходимостта от даване на нова динамика на процеса на преговори със Западните Балкани.

Премиерът на Албания Еди Рама заяви на свой ред, че тежкото положение на неговата страна трябва да послужи като предупреждение за украинците. "Добре е да се даде статут на кандидат, но се надявам, че украинският народ няма да си прави много илюзии от това", подчерта Рама.

Виж още Ковачевски: Френското предложение е неприемливо за Скопие в тази форма

Президентът на Косово Вьоса Османи заяви, че народът на страната му иска повече възможности и напредък. "Те искат да имат безвизов режим, за да виждат, чувстват и живеят в Европа", каза тя, добавяйки, че жителите на Косово "продължават да са изолирани в сърцето на континента, в който живеят".

Председателят на председателството на Босна и Херцеговина Шафик Джаферович заяви, че е помолил на Босна и Херцеговина да бъде даден статут на кандидат за членство в ЕС, добавяйки, че ако някоя страна е заслужила да получи този статут, това е Босна и Херцеговина, съобщи Танюг.

Държавите получиха подкрепа в изпълняването на условията и колкото по-бързо изпълнят условията, толкова по-бързо ще станат членки на ЕС и това днес бе казано напълно ясно, заяви Джаферович. Той е заявил на срещата, че би било несправедливо Босна и Херцеговина да бъде изоставена от получаването на статут на кандидат за членство, след като Европейската комисия реши да предложи на Съвета статут да бъде даден на Украйна и Молдова, което, както каза, очевидно е било направено от геостратегически и геополитически причини.

Нямам нищо против статута на кандидат за Украйна, Молдова, желая им всичко най-хубаво, но не мога да не забележа, че не се водеше толкова сметка за геополитическите интереси, когато става въпрос за Босна и Херцеговина, каза Джаферович.

ИЗБРАНО