Ще остане или ще си тръгне? Ролята на Путин ще се промени

В Русия започна политически преход. Въпреки че се запазва мощната роля на Владимир Путин, 2024 г. може да доведе до достатъчно реални промени

Снимка: AP/БТА

Ще остане или ще си тръгне? Ролята на Путин ще се промени

21:57 | 17 януари 2020 | Автор: Кадри Лийк, Европейския съвет за външна политика 305 12241 Снимка: AP/БТА

Дали руският президент Владимир Путин ще напусне властта през 2024 г., или ще остане? Това е въпросът, който руските наблюдатели задават от 2012 г., когато Путин се върна в Кремъл. Мнозина твърдят, че той без съмнение ще остане, докато малцинството твърди, че ще си тръгне. Парадоксално е, че, след като Путин най-накрая очертава своята визия за Русия след 2024 г., и двата лагера се чувстват прави - и правилно. Путин даде на света представа за плановете си, но типично, той държи много опции отворени. Но все пак, ето няколко неща, които научихме.

Русия на Путин

Моделът на преход

Още от президентските избори през 2018 г. големият, макар и тихо обсъждан, политически въпрос в Русия е свързан с плана на Путин за 2024 г. Дали той ще отгледа наследник, който да поеме задълженията му? Ще се опита ли да остане в Кремъл и според това да промени конституцията? Или ще прекрои политическата система, така че тя да му позволи да напусне?

В крайна сметка, това представлява комбинация от трите - както вероятно трябваше да бъде. Ако някой допуска, че Путин не възнамерява да удължи президентството си след 2024 г., да направи отново временна смяна на длъжностите или да започне нова имитация на прехвърляне на власт, тогава този някой трябва да се запита дали Русия може да намери "нов Путин". Такъв лидер би трябвало да функционира като арбитър сред елитите и, което е важно, да има достатъчно истинска подкрепа сред по-широкото население - нещо, което винаги е било в основата на президентството на Путин, не на последно място в засилването на влияние над елитите. Ако президентът и елитите не успеят да намерят или постигнат съгласие за нов Путин, тогава повторното въвеждане на система на контрол и баланс става очевидната възможност.

Точно това обяви Путин на 15 януари: диверсификация на властта, която прави президентството не толкова силно, колкото в последно време, която прави Държавната дума по-важна, и която очертава нова влиятелна роля на Съвета на федерацията. Путин все пак ще подготвя наследник - този, който ще стъпи в отслабеното президентство, ще се нуждае от одобрението му. Самият Путин няма да се потъне в неизвестност - без съмнение ще чуем още от него след 2024 г. Тогава той ще действа в ново качество в един променен пейзаж.

Бъдещата роля на Путин

И така, как ще изглежда новата роля на Путин? Трудно е да си представим той да стане отново министър-председател (беше видимо отегчен от работата последния път) или председател на Думата. Най-вероятно Путин си запазва ролята на ръководител на Държавния Съвет - институция, която той може да моделира в каквото си поиска. Всъщност, ако е необходимо, Държавния съвет може просто да бъде продължение на президентството, такова каквото го познаваме. По-вероятно е, обаче, властта на Путин да се промени. Той ще стане по-избирателен: ще се занимава с теми, които го интересуват, оставяйки ежедневните въпроси на другите. Ще поеме ролята на неформален лидер, толкова колкото и на формален: сравненията, които понякога правят руските експерти, включват Дън Сяопин след неговото пенсиониране и аятолах Рухолах Хомейни.

Това би било новост за руската политическа система. Ролята на "върховен лидер" или влиятелен бивш лидер никога не е съществувала в Русия. Точно обратното: властимащите са успявали да напуснат длъжността си живи едва с пенсионирането на Никита Хрушчов в средата на 60-те - и те никога не са задържали влиянието си след това. С Путин можем да си представим това. Не толкова защото иска да се задържи на власт, а защото системата все още има нужда от него. Политически пейзаж, напомнящ пустиня - лишен от доверие или функционални договорености за споделяне на властта - изисква такава фигура, поне за начало. За Путин този подход би могъл да му осигури възможност да завърши стъпката си във властта толкова постепенно, колкото пожелае.

Процесът на стагнацията ще се забави

Може да изглежда, че 2024 г. е все още далеч и че Путин е започнал озадачаващо рано прехода си. В действителност това не е така. Ако не друго, анонсът му от 15 януари беше почти две години забавен. От избирането му през 2018 г. руската политическа система чака яснота за бъдещето. Липсата на яснота деморализира бюрокрацията, породи разрушителна борба между елитите, породи недоволство в обществото и създаде всеобхватно усещане на застой. Путин трябваше да сложи край на това и то възможно най-скоро.

Ако Путин наистина иска да проведе референдум, за да одобри предложените от него изменения за конституция, това трябва да се случи поне една година преди следващите избори за Думата, които са насрочени за септември 2021 г. Наистина според последните новини гласуването на измененията се планира за малко преди май 2020 г.

Вероятно Путин иска следващата Дума да бъде избрана според новите правила. По-важното е, че политическата дискусия просто трябваше да се активизира отново - трябваше да се даде нещо, върху което да се съсредоточи. Стагнация, продължаваща до края на 2021 г. би могла опасно да ерозира основите на една уморена политическа система, която не е в състояние да се реформира и която вече не се възползва от въздуха, даден й от анексията на Крим. Руската политическа система е много по-устойчива, отколкото нейните противници биха искали да признаят, но въпреки това, да не се прави нищо до 2021 г. би било най-малкото безразсъдно.

Все още е твърде рано, за да обсъждаме имена

Повечето наблюдатели изглежда са съгласни, че новият премиер Михаил Мишустин е технократ без надежда да се издигне - или може би дори без желание да се издигне - в Кремъл. Дмитрий Тренин, директор на Московския център Карнеги, предположи, че Кремъл е запазен за Дмитрий Медведев. Това е трудно да се повярва: издигането на Медведев би направило наследяването да изглежда като комично повтаряне на президентството му от 2008 до 2012 г., а не като реална, макар и постепенна промяна. И все пак, Путин е напълно способен да взима изненадващи решения, които предизвикват обратна реакция поради чистата им липса на въображение - помислете само за 2012 година.

Истината изглежда е, че засега просто не знаем имената на бъдещите носители на властта - и Путин също не ги знае. Процесът на кастинг за ролята на Кремъл все още не е започнал както трябва, но ще се случи. В това отношение трябва да се следят, например, бъдещите вицепремиери на Мишустин.

Не оставяйте нищо неоценено

Руско-естонският семиотик Юрий Лотман веднъж описа отношенията на Русия с либерализма, използвайки приказка за котка, превърната в принцеса. Тази принцеса беше изключително приятна, добра и добронамерена, но имаше един недостатък: всеки път, когато видеше мишка, тя не можеше да не скочи и да я гони. По същия начин, според Лотман, руските държатели на власт не могат да не преследват либерални идеи.

Нуждата от контрол е характеристика на политиката на Русия и лично на Путин. Тази тенденция все още може да развали планираната му диверсификация на властите, като я сведе до обикновена украса. Някои от експертите по руска политика твърдят, че намесата на НАТО в Либия през март 2011 г. (която Медведев като президент отказа да блокира) накара Путин да промени решението си да остане извън Кремъл. Ако това е вярно - или ако някоя чужда криза по принцип би могла да окаже толкова тежко въздействие върху вътрешните договорености на Русия - тогава всяка бъдеща диверсификация на властта също е в опасност да се срине при извънредна ситуация и да вдъхнови Путин да поеме отново контрола над руската политика. Може да знае, че не би било добре - но може ли да се сдържи? Ако не, някой желае ли да му каже, че е време да си тръгне? Ще видим.

ИЗБРАНО