"Удари валяха от всички страни", споделя консервативният френски политик, много популярен и у нас с несъмнена заслуга си за освобождаването на българските медсестри в Либия (каквито и да са били задкулисните аспекти).

Кризата, смята Саркози, е придала на мандата му "европейско и международно измерение, каквото той несъмнено не би имал".

Пред авторитетния френски всекидневник той разказва за разговорите си с германския канцлер Ангела Меркел, с британския премиер Гордън Браун, както и за зараждането на Г-20, за което е един от инициаторите.

Поглед отвисоко

Французинът (днес на 62 г.), юрист и икономист, не прощава "неадекватността" на част от банкерите и се връща към изключителната мобилизация, която е била необходима, за да се противостои на най-тежката криза от времената на Голямата депресия през 1929 - 1933 г.

Саркози, който неуспешно се пробва като кандидат за президент и миналата есен, несъмнено преувеличава своята спасителна роля и прозорливост преди 10 години. Същевременно свидетелствата му са интересни.

Сам по себе си е любопитен и неговият "поглед отгоре", от върха на световните дела, към събития, засегнали живота на стотици милиони хора, сред тях и всички българи, включително неродени през 2007- 2008 година. Следват откъси:

Имаше признаци през 2007-а

Кризата не започна с фалита на "Леман Брадърс" на 15 септември 2008 г. "Леман" бе искрата, която подпалва барутния склад. През 2007 г. имаше много тревожни сигнали, включително временното затваряне през август на три клона на БНП Париба, поради липса на ликвидност - нещо небивало.

Бях в Съединените щати. Спомням си че обсъждах с моя икономически екип хаотичното движение на лихвените проценти. А растежът беше добър, безработицата спадаше, дори в домакинствата икономическата увереност беше на върха си. Не разбирахме обаче какво става на финансовите пазари.

Писмо до Меркел

Могат да ме упрекват за много неща, но не и, че не съм предусетил кризата. През август 2007 г. писах на германския канцлер Меркел, която щеше да председателства срещата на Г-8 (тогава все още с Русия).

Помолих я да вмъкне в дневния ред тези финансови проблеми, чиито мащаб вече отгатвах... (обяснява - прекомерно много рискови транзакции "всеки момент щяха да ни избухнат пред физиономиите").

Когато Ангела Меркел получи писмото ми, телефонира, за да пита какво е толкова спешно.

Буш се съгласи за Г-20

За първи път след 1929 г. всички развити страни и всички отрасли бяха засегнати (от криза) по едно и също време. Франция и Европа не можеха да се измъкнат сами.

Съкратих престоя си за франкофонската среща на върха в Квебек (Канада) и заминах за Кемп Дейвид, (една от резиденциите на президентите на САЩ). Жозе-Мануел Барозу, тогава председател на Европейската комисия, беше с мен...

Подсказах на президента Буш (б.р. - младши, инициатора на агресията в Ирак), че няма никаква платформа, където да се говори за координация на икономическите политики, че ООН и Международният валутен фонд не смогват, че трябва да се създаде "Г-14".

Накрая, след три часа разисквания, американският президент даде съгласие за един формат "Г-20". Това е единствената международна икономическа инстанция, създадена без драми, след края на Втората световна война.

Първата й среща се състоя във Вашингтон. И когато видях бившия крал на Саудитска Арабия до държавния глава на Южна Африка и индонезийския президент, си казах: целият свят ще може да координира своя отпор против кризатга. Г-20 представя цялата световна икономика!

Меркел не искаше управление на еврозоната

... Трябваше и Европейският съюз да бъде приведен в състояние да даде отпор (на кризата). В този период казвах отново и отново на Ангела Меркел, че липсата на икономическо управление (или правителство) на еврозоната не е приемливо, и че в зоната са необходими редовни срещи на най-високо равнище. Тя не искаше това.

Първата среща на върха на еврозоната след минаването към общата валута беше организирана по моя инициатива в Елисейския дворец на 12 октомври 2008 г.

Преди нея Гордън Браун (британският премиер), макар и либерал, току-що беше национализирал голяма част от британските банки. Всички традиционни ориентири бяха гръмнали и Жан-Клод Трише (французин, тогава гуверньор на Европейската централна банка) бе задминат от вълната, която заливаше всички ни.

Парите, заемани на банките сутринта, вечер се връщаха във Франкфурт (в централата на ЕЦБ). Междубанковият пазар беше замръзнал.

"Дексиа", "Рено" и "Пежо"

Удари валяха от всички посоки. Една нощ, през есента на 2008-а бях събуден в 2 или 3 часа. В Азия се отварят пазарите, обясниха ми, а ние имаме гигантски проблем с "Дексиа" (Dexia, едра френско-белгийска финансова институция). Трябва да се вземе решение за спасяване, което допира до 6,4 милиарда евро.

Ставам веднага. Пристигам в зеления салон (в Елисейския дворец в Париж). Там са Ксавие Мюска (шеф на кабинета), моят икономически екип и Кристин Лагард (тогава министър на икономиката, днес шеф на МВФ), на която специално държа да отдам дължимото за нейното трезвомислие и смелост.

Разбирам защо нямахме друг избор освен да спасим "Дексиа". Всички банки бяха много тясно свързани чрез междубанковия пазар: ако една фалира, всички други щяха да я последват.

В друг случай, през 2009 г. шефовете на "Рено" и PSA (също автомобилна корпорация, първата буква е за "Пежо") дойдоха да ме видят в Елисейския дворец. Тъй като не се добират до банкови кредити, вече два месеца не могат да плащат заплати. Реших, че държавата ще им заеме 3 милиарда евро с лихва 7%, което ги и спаси.

Неадекватни банкери

В началото на 2000 година посетих залата за операции на една голяма банка. Там имаше 300-400 млади дилъри с погледи, втренчени в мониторите, като близнаци до един. Купуваха и продаваха суровини, валути, ценни книжа... Тогава разбрах, че част от банкерите са загубили вкус към своя занаят, който е да инвестират трайно в реалната икономика.

Тази ситуация продължава. По време на кризата видях прояви на неадекватност и безгрижие, които ме шокираха. Някои финансови шефове вярваха, че управляват предприятия по-мощни от държави. Обаче те искаха от държавите пари, за да се избегне сривът на банковата система и покрай нея на световната икономика.

А утре?

Днес един от ключовите въпроси е как да излезем, без проблеми за растежа, от неконвенционалните валутни политики. Не може да се живее за вечни времена с твърде ниски лихвени проценти.

А как да се управлява финансовото равновесие на планетата, е друг проблем. По мое мнение "Г-20" би трябвало да бъде натоварена със световната икономическа и финансова политика, като се сдобие с генерален секретар, обграден от най-добрите експерти, и като взема решения с мнозинство, а не само с единодушие.

- - -
Превод: Николай Големанов