Президентът и бивш премиер отиват на балотаж в Хърватия

От посланието на поп-фолк певец, останал трети, но с висок резултат, ще зависи кой ще победи на втория тур

07:51 | 23 декември 2019 | Редактор : Виктор Стефанов 8 3833 Снимка: AP/БТА

Кандидатът на опозиционната Социалдемократическа партия и бивш премиер Зоран Миланович получи най-много гласове на президентските избори в Хърватия вчера, но ще трябва да се изправи срещу десноцентристкия президент Колинда Грабар-Китарович от управляващата Хърватска демократична общност на втори тур на 5 януари догодина, съобщиха световните агенции и БТА.

Балканите

Според официалните резултати, оповестени от Централната избирателна комисия, след преброяване на 98 процента от бюлетините, Миланович печели 29,56 процента от гласовете, следван от Грабар-Китарович с 26,75 процента.

На трето място се нарежда независимият кандидат Мирослав Шкоро с 24,40 процента от гласовете.

Тъй като нито един от кандидатите не е получил над 50 процента от гласовете, първите двама с най-много гласове отиват на балотаж.

Общо 11 кандидати се явиха на първия тур на изборите.

Право на глас на тези избори имат над 3,8 милиона граждани, от които 177 хиляди живеят в чужбина - най-много в Босна и Херцеговина (93 хиляди), Сърбия (около 30 хиляди) и Германия (29 хиляди).

Хърватският президент се избира за срок от 5 години. Последните президентски избори бяха на 28 декември 2014 г. и втори кръг на 11 януари 2015 г., на който Колинда Грабар-Китарович победи дотогавашния държавен глава Иво Йосипович.

Сега позицията на Грабар-Китарович е разклатена, след като тя направи серия от гафове по време на кампанията. Първата жена президент на Хърватия е известна с флиртуването си с крайната десница, докато се опитва да се представи като човек от народа, който не се срамува да пее на публично място например.

Президентът Колинда Грабар-Китарович от управляващата Хърватска демократична общност има шансове за победа на втория тур

Снимка: AP/БТА

Главният й опонент Зоран Миланович, който е подкрепян от либералната опозиция. Прям и популист по стил, Миланович обвини управляващата партия в масова корупция и тласкане на Хърватия към десен национализъм през последните няколко години.

Плакат с послание на независимия кандидат Мирослав Шкоро, на който пише: "Да върнем Хърватия на народа. Сега или никога"

Снимка: AP/БТА

Третият - поп-фолк певецът Мирослав Шкоро - е десен кандидат, който и преди първия тур беше близо по рейтинг до първите двама претенденти. Смяташе се, че той ще отнеме от десните гласове на Грабар-Китарович (както и стана). Шкоро каза в навечерието на първия тур, че ако спечели, ще амнистира осъден военнопрестъпник, разпалвайки национализма, който произлиза от войната през 1991-95, избухнала след като Хърватия се отдели от бивша Югославия.

Хърватският президент няма изпълнителни правомощия - той формално командва армията и представлява страната в чужбина - така че резултатът от вота в неделя няма пряко да промени нищо.

Но ако победи опозиционен кандидат, това би могло да отслаби консервативното правителство в момент, в който то поема важна функция в ЕС. Хърватия поема председателството на ЕС от 1 януари.

Правителството наскоро беше изправено пред голяма стачка в образованието, която също подкопа управляващата коалиция.

ИЗБРАНО