Украинският външен министър Павло Климкин заяви, че украинските моряци, пленени от Русия при вчерашния инцидент край анексирания от Русия полуостров Крим, трябва да бъдат разглеждани като военнопленници, предаде Асошиейтед прес, на която се позова БТА.

Кораби от руската брегова охрана обстрелваха вчера три украински плавателни съда край Керченския проток между Черно и Азовско море и ги плениха заедно с екипажите, с което повишиха напрежението в региона. Шестима украинци бяха ранени. Корабите и екипажите им бяха пленени. По-рано днес Порошенко подписа указ за обявяване на военно положение в Украйна за срок от 60 дни. За да влезе в сила, указът трябва да бъде одобрен от парламента в Киев.

Пред журналисти в Киев министър Климкин каза, че правителството разговаря с Червения кръст, за да се увери, че моряците са третирани като военнопленници.

Говорителят на руското президентство Дмитрий Песков не каза дали Кремъл смята задържаните моряци за военнопленници.

"Не мога да отговоря на този въпрос", каза Песков, помолен да уточни статута на украинските моряци и дали те са военнопленници. "В прекия смисъл на думата, не, нарушителите на границата се преследват в строго съответствие със законодателството", посочи той.

Президентският говорител допусна, че плановете на Киев да обяви военно положение след инцидента в Керченския проток може да са продиктувани от наближаващите президентски избори в Украйна.

Украйна ще търси пътища за мирно уреждане на спора, но си запазва възможността да се използва правото си на самозащита, каза Климкин, цитиран от ТАСС.

Според министъра действията на руската страна противоречат както на общото международно право, така и на конвенциите на ООН за морското право. Всички въпроси ще бъдат обсъдени от Съвета за сигурност на ООН, отбеляза той.

Климкин каза също, че Украйна възнамерява да преразгледа договорно-правовата база с Русия. "Тя трябва да бъде преразгледана из основи, както и широкообхватният Договор за дружба и сътрудничество", заяви той.

По-рано министърът казваше, че Киев смята да преразгледа всички договори с Русия, в частност да се прекрати действието на договора за статута на Азовско море като вътрешно море между Украйна и Русия.

Договорната база на украинско-руските отношения наброява 375 документа. Действието на част от тях в последните години беше спряно заради въоръжения конфликт в Донбас и анексирането на Крим от Русия.

В Киев искат дори военна помощ и напомниха за изборите идния март

Украински демонстранти изгориха руско знаме и хвърляха сигнали ракети по руското консулство в източния украински град Харков. Информационната агенция УНИАН съобщи, че протестиращите са настоявали Украйна да скъса дипломатически отношения с Русия и да национализира руския бизнес на украинска земя. Те също така са заявили, че Украйна трябва да спре да спазва подписаното през 2003 г. споразумение с Русия за съвместно използване на Керченския проток.

В Киев демонстрантите от крайнодясната партия Национален корпус изстреляха сигнални ракети пред сградата на националния парламент. Те развяваха синьо-жълти украински национални флагове и опънаха бял транспарант с надпис "Не отстъпвайте!".

Демонстрантът от Национален корпус Родион Кудряшов каза, че въвеждането на военно положение не трябва да трае повече от 30 дни, защото в противен случай ще попречи на произвеждането на изборите, планирани за март догодина. Кудряшов посочи още, че военното положение трябва да е съпроводено от "прекратяване на отношенията" с Русия.

Председателката на украинската партия "Баткившчина" Юлия Тимошенко (която води в сегашните социологически допитвания) заяви, че след вчерашния инцидент в Керченския проток Украйна би могла да поиска от международните партньори помощ, включително и военна, предаде ТАСС. (На снимката Тимошенко в разпалени дебати в Радата днес)

"В тези извънредни условия имаме пълно право да поискаме от държавите по света, от колективните световни органи за сигурност конкретна, точна, ефективна помощ, включително военна", написа днес Тимошенко във Фейсбук. Тя смята още, че е дошъл моментът страните гаранти на сигурността и суверенитета на Украйна да изпълнят гаранциите от Будапещенския меморандум.

Какво смятат страните в близост до конфликта

Председателят на Европейския съвет, полякът Доналд Туск, прикани Русия за престане да провокира Украйна и да върне всички нейни кораби и моряци, задържани край бреговете на Кримския полуостров, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

"Осъждам руската употреба на сила в Азовско море", написа днес в "Туитър" Туск. Той добави, че е обсъдил ситуацията с украинския президент Петро Порошенко и че по-късно днес ще се срещне с негов представител. "Европа ще остане обединена в подкрепата си за Украйна", декларира Туск.

Говорителят на германския канцлер Ангела Меркел Щефан Зайберт призова Русия да освободи украинските моряци и кораби, пленени при морското противопоставяне по кримското крайбрежие. Той прикани двете страни бързо да започнат диалог за изясняване на случая и намаляване на напрежението. По думите му инцидентът поставя "сериозни въпроси преди всички относно прилагането на военна сила от руските сили, която, съдейки по известните досега факти, явно е неоправдана". Зайберт съобщи, че Берлин е в контакт и с двете страни.

Париж също призова Москва "възможно най-бързо" да освободи украинските моряци и да върне конфискуваните морски съдове. "По нищо не личи, че употребата на сила от Русия е била обоснована", се казва в декларация на френското външно министерство, цитирана от Ройтерс.

Западът трябва да помисли за налагането на нови санкции срещу Русия, каза във Варшава съветникът на полския президент Анджей Дуда по външнополитически въпроси. "Засилването на санкционния режим срещу Русия ще бъде разгледано и обсъдено със съюзниците", каза съветникът Кшищоф Шчерски на пресконференция след телефонен разговор между Дуда и Порошенко.