ЕС праща мисия в Армения за мир с Азербайджан, историческа среща на Ердоган с Пашинян
Илхан Алиев каза, че е възможно до края на годината Баку да се споразумее с Ереван
Европейският съюз ще изпрати "цивилна мисия" в Армения по границата с Азербайджан, "за да установи доверие" между двете страни и да съдейства за делимитирането на границите. Това заявиха участниците в четиристранна среща по въпроса, състояла се в Прага, предаде агенция Франс прес, цитирана от БТА.
"Мисията ще започне през октомври и ще трае най-много два месеца. Целта на мисията е да укрепи доверието и чрез докладите си да подпомогне комисиите за демаркация на границите", се казва в общо изявление, публикувано след разговорите между арменския премиер Никол Пашинян, президента на Азербайджан Илхам Алиев, френския държавен глава Еманюел Макрон и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.
Азербайджан и Армения може да подпишат мирен договор до края на годината при наличие на добра воля в Ереван, каза азербайджанският президент след четиристранната среща.
"При наличие на добра воля от страна на Армения мирен договор може да бъде подписа до края на тази година. Времето минава, нашите инициативи напредват трудно и това, че външните министри (на Азербайджан и Армения) се срещнаха, макар първата среща да не доведе до конкретни резултати, според мен е положителна стъпка. Смятам, че ако се вземе решение в най-скоро време, работните групи на двете страни ще започнат да работят по текста на мирен договор и можем да постигнем споразумение до края на годината", каза Алиев глава, цитиран от агенция АзерТАдж.
В същото време лидерите на историческите врагове Турция и Армения се срещнаха за първи път лично, след като двете страни се споразумяха да подобрят отношенията си.
Реджеп Тайип Ердоган и Никол Пашинян разговаряха в Прага, като на нещо като неофициалната среща първоначално присъства и президентът на Азербайджан Илхам Алиев. По-късно Ердоган и Пашинян оглавиха двустранни разговори между делегациите на страните си.
"Искрено вярвам, че ще постигнем пълно нормализиране (на отношенията) въз основа на добросъседски отношения", заяви след това Ердоган пред журналисти, допълвайки, че срещата е протекла в "приятелска атмосфера".
Турция и Армения, които не поддържат дипломатически отношения, се споразумяха миналата година да започнат преговори, за да загърбят десетилетията на напрежение и огорчение и да отворят отново общата си граница. Оттогава назначените от двете страни специалните пратеници се срещнаха на четири кръга от преговори. В резултат на разговорите беше постигнато споразумение за възобновяване на чартърните полети между най-големия турски град Истанбул и арменската столица Ереван.
Ердоган каза, че Армения е отправила някои искания в хода на разговорите, но не посочи подробности. Специалните пратеници и външните министри на двете страни ще продължат усилията за нормализиране на отношенията, отбеляза той.
"Нямаме никакви предварителни условия. Просто им казахме: "Направете така, че отношенията между вас и Азербайджан да достигнат определено равнище на зрялост и да се стигне до мирно споразумение", заяви Ердоган.
Турция, която е близък съюзник на Азербайджан, затвори границата си с Армения през 1993 г. в знак на солидарност с Баку, който е в конфликт с Армения за района Нагорни Карабах.
През 2020 г. Анкара оказа силна подкрепа на Азербайджан при шестседмичната конфронтация с Армения за Нагорни Карабах, приключила с постигнато с посредничеството на Русия мирно споразумение, по силата на което Азербайджан получи контрол върху значителна част от района.
Турция и Армения имат враждебни отношения от повече от сто години заради смъртта на около 1,5 милиона арменци при кланета, депортации и изтощителни форсирани преходи, започнали през 1915 г. в Османска Турция.
Това е вторият опит на Анкара и Ереван за помирение. През 2009 г. Турция и Армения постигнаха споразумение за установяване на официални отношения и отваряне на границите си, но то така и не бе ратифицирано поради силната съпротива на Азербайджан.
Миналия месец Армения и Азербайджан се договориха за прекратяване на огъня, за да се сложи край на избухналите боеве, при които загинаха 155 войници от двете страни.