Буяр Османи: Европейската вълна ще помете антиевропейските политици
ЕС не може да отправи послание към Украйна, без да даде възможност на Западните Балкани, защото ще бъде загубено доверието в него, заяви външният министър на Северна Македония
Европейски фронт в Северна Македония съществува, държавата никога не е била поляризирана на такава плоскост и вместо избори е по-добре да се направи референдум за това дали гражданите са за или против ЕС, защото това е същинският въпрос, каза в интервю за ТВ 21 министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи, цитиран от кореспондентът на БТА Маринела Величкова.
Балканите
- Комисия към Съвета на Европа осъди репресиите срещу българите в Северна Македония
- Емисари обясняват на българите в Албания, че са македонци
- Резолюция за честване на македонски език, култура и история бе предложена в Сената на САЩ
- Министерски оставки в Северна Македония заради вписването на българите в конституцията
Според него сега държавата трябва да се фокусира върху промените в конституцията, които ще ѝ позволят да продължи по пътя към еврочленството си, а надеждата му е в промяната на разбирането на гражданите за европейските процеси и рационалното отношение към промените в конституцията.
"Колкото повече европейската идея идва към Балканите, толкова повече гражданите ще я почувстват. Европейската вълна, която ще дойде на Балканите, ще обхване гражданите на Северна Македония и ще елиминира антиевропейските политици, които се опитват да ѝ попречат. Това ще промени динамиката в държавата", смята Османи.
Той повтори тезата си, че има опасност Северна Македония да остане в групата на страните от Западните Балкани с отворени въпроси, към което води неразумната политика на опозицията.
". Регионът ще бъде разделен на две групи: държави с отворени проблеми, които формално не могат да получат шанс за бърза процедура на преговори, и държави, които ще могат да използват бързата лента за присъединяване. В момента Северна Македония, Албания и Черна гора са във втора група, а Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово са в първа група заради отворените въпроси. Възможно е да влезем в групата на страните с отворени въпроси (...). ЕС ще ни каже да решим въпроса с България, както Сърбия ще трябва да реши проблема с Косово, или Косово със Сърбия, или Босна и Херцеговина с Република Сръбска... ние влизаме в тази група. Такава услуга прави на държавата тази неразумна политика на опозицията", посочи Османи.
Във връзка със случилото се в Северно Косово, където на 24 септември бе убит един косовски полицай, а в последвалата престрелка загинаха и трима косовски сърби, част от организирана въоръжена група, Османи каза, че това е "по-скоро индикация, че има сериозни фактори в региона, които все още се надяват на териториални решения".
Буяр Османи смята, че този случай насочва въпросите към "стратегическия подход" на Балканите.
"И ако стратегическият подход е да не се променят границите, тогава първо трябва да се обърне внимание на тези фактори, които все още се надяват на териториални решения. Мисля, че в международната общност има консенсус, че границите са непроменими. В региона има шест държави и те трябва да си сътрудничат и да вървят заедно към Брюксел и да станат членове на Европейския съюз", каза Османи в интервю за ТВ 21.
Така той обясни тезата си в предишно интервю, че ако се докаже, че има държавна намеса от страна на Сърбия в събитията в Северно Косово, Северна Македония ще трябва да преразгледа участието си в инициативата "Отворени Балкани". Османи отново посочи, че позицията му е в качеството му на зам.-председател на ДСИ и правителството в Северна Македония не е разглеждало този въпрос, но онова, което е привлякло ДСИ към инициативата, е потенциалът в идеята за помирение.
Според него "Отворени Балкани" е опит за инициатива, защото в нея не участват всички 6 държави от Западните Балкани, няма фондове, които да покрият инициативите, нито орган, който да ги придвижи, а онова, което я различава от Берлинския процес, е това, че е автохтонна идея и така го допълва.