Рицинът фигурира сред едни от най-строго контролираните биологични агенти, защо е изиграл главна роля в политически убийства, в самоубийства и в убийства с използване на биологично оръжие, известни като биоубийства.

За първи път, използването на тази отрова, нашумя при убийството в Лондон през 1978 г. на българския журналист в изгнание Георги Марков, отбелязва изданието. При липсата на противоотрова - ефектът от рицина е необратим и симптомите на отравянето с него се проявяват след няколко часа. Смъртта настъпва след 3 до 5 дни.

След атентатите от 11 септември 2001 г. и аферата с писмата с антракс в САЩ редица страни по света, сред които и Франция, решиха да започнат изследвания, за да намерят противоотрова или лечение срещу отравяне с рицин. Във Франция в експериментите се включи и Комисариатът за ядрена енергия и алтернативни енергийни източници. Те са изследвали 16 500 химически съединения и са успели накрая да изолират две молекули, които при лабораторни опити са блокирали токсичния ефект на рицина.

При опит с лабораторни мишки - първо са са инжектирани с двете съединения и после натровени с рицин - било установено, че мишките имат защита срещу отровата. Но когато се опитали да проведат експериментът обратното  - не се получило. Съединенията не действат, ако бъдат вкарани в организма на вече отровени с рицин мишки, разказва Даниел Жиле, изследовател от Комисариата. Той уточни, че  ще са необходими години, за да се разработи противоотрова срещу рицина.

Двете химически съединения обаче биха могли да се използват и за лечението на хранителни инфекции, дължащи се на така наречените "шига токсини", и дори и за лечението на холера, твърдят френските учени.