Депутати от ДПС, "БСП лява България" и БДЦ са обжалвали вчера пред Конституционния съд членове 34а и 37а от закона с мотива, че противоречат на Конституцията. Това съобщи на пресконференция в парламента зам.-председателят на ПГ на ДПС Тунчер Кърджалиев, цитиран от БТА.
Промените в закона бяха приети на 9 септември.
"Считаме, че част от тези промени не са в съответствие с основни конституционни положения като принципа на правовата държава, закрила на инвестициите и на стопанската дейност от закона, правото на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ", пишат народните представители до конституционните съдии.
С промените бе заложен нов ред и различен начин за определяне на онези лечебни заведения или техни обединения, с които ще сключва договори НЗОК догодина.
"По този начин се въвежда листа на чакащите пациенти, защото не всяко лечебно заведение ще сключва договор с НЗОК и ще може да получи плащане от касата за извършената дейност. А така се нарушава основно социално право - за осигуряване на достъпна помощ", аргументират се депутатите.
Кърджалиев обясни, че оспорваният текст по чл 34а е свързан с това как НЗОК ще преценява с кои лечебни заведения да сключва договор и да закупува услуги според критерии и ред по наредба на Министерството на здравеопазването.
Другият текст в чл. 37а урежда как да бъдат ситуирани и създавани нови лечебни заведения и нови услуги в стари лечебни заведения, отново с договор с НЗОК след преценка на Комисията по областните (здравни) карти, каза той.
"Според нас тези текстове противоречат на принципа на правовата държава, принципа за закрила на инвестициите и стопанската дейност, а също на правото на здравно осигуряване", заяви още той.
Депутатът от "БСП лява България" и зам.-председател на здравната комисия Емил Райнов пък коментира, че би трябвало министър Петър Москов да се замисли след като втори негов закон е обжалван в КС.
През лятото бяха оспорени поправките в Закона за здравното осигуряване, които въведоха основен и допълнителен пакет за лечение от догодина.
"Ако двата закона, които са обжалвани в КС, отпаднат, това ще нулира реформите на министъра на здравеопазването", отбеляза Кърджалиев, цитиран от "Фокус".
Промените в закона бяха приети на 9 септември.
"Считаме, че част от тези промени не са в съответствие с основни конституционни положения като принципа на правовата държава, закрила на инвестициите и на стопанската дейност от закона, правото на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ", пишат народните представители до конституционните съдии.
С промените бе заложен нов ред и различен начин за определяне на онези лечебни заведения или техни обединения, с които ще сключва договори НЗОК догодина.
"По този начин се въвежда листа на чакащите пациенти, защото не всяко лечебно заведение ще сключва договор с НЗОК и ще може да получи плащане от касата за извършената дейност. А така се нарушава основно социално право - за осигуряване на достъпна помощ", аргументират се депутатите.
Кърджалиев обясни, че оспорваният текст по чл 34а е свързан с това как НЗОК ще преценява с кои лечебни заведения да сключва договор и да закупува услуги според критерии и ред по наредба на Министерството на здравеопазването.
Другият текст в чл. 37а урежда как да бъдат ситуирани и създавани нови лечебни заведения и нови услуги в стари лечебни заведения, отново с договор с НЗОК след преценка на Комисията по областните (здравни) карти, каза той.
"Според нас тези текстове противоречат на принципа на правовата държава, принципа за закрила на инвестициите и стопанската дейност, а също на правото на здравно осигуряване", заяви още той.
Депутатът от "БСП лява България" и зам.-председател на здравната комисия Емил Райнов пък коментира, че би трябвало министър Петър Москов да се замисли след като втори негов закон е обжалван в КС.
През лятото бяха оспорени поправките в Закона за здравното осигуряване, които въведоха основен и допълнителен пакет за лечение от догодина.
"Ако двата закона, които са обжалвани в КС, отпаднат, това ще нулира реформите на министъра на здравеопазването", отбеляза Кърджалиев, цитиран от "Фокус".