Служебното правителство сезира Конституционния съд за правомощията на главния прокурор с искане за отмяна на правомощия, регламентирани в Закона за съдебната власт. В същото искане молим да се обяви за противокоституционна разпоредба в Закона за съдебната власт, свързана с разпореждане от прокуратурата проверки, заяви правосъдният министър Крум Зарков след редовното заседание на кабинета.

"Според нас е налице прекалено разширяване на надзора на главния прокурор върху всички сфери на управление на държавата и всички органи на централната и местната власт, което е в разрез с духа и буквата на Конституцията, постановяваща разделение на властите и гарантираща правовата ни държава. Такава практика на толкова всеобхватен надзор на законност е съществувала в България, но преди приемането на демократичната конституция на България през 1991, която предвижда и разделение на властите", заяви Зарков

Въпросът, който МС е изпратил до Конституционния съд е: "Допустимо ли е главният прокурор, осъществявайки надзор за законност на прокурорите, да им възлага извършването на проверки на спазване на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива?"

"Ние смятаме, че това не е допустимо, тъй като това право на главния прокурор трябва да бъде ограничено до работата на подчинените му обвинители в рамките на техните основни конституционни задължения, а именно да ръководят разследване, да повдигат обвинение, да ги защитават в съда, да искат отмяна на противоконституционни актове и други", каза Крум Зарков.

Той обясни, че искането до КС е илюстрирано с редица примери от практиката, които са взети от официални доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона и съобщенията на нейната пресслужба.

"Например разпоредените проверки за притежателите на разрешителни на оръжия без значение дали са за лов, за спорт, за охрана, проверки за пътната настилка, за пътната сигнализация, проверки за изплатените субсидии на политическите партии и други. Все важни въпроси, но за които има ред контролни органи в държавата, чиито преки задължения са свързани именно с цитираните дейности", посочи министърът.

Крум Зарков съобщи още, че служебното правителство е приело промени в Наказателния кодекс в изпълнение на ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост. Става въпрос за престъпленията обида и клевета.

България многократно е осъждана от Европейския съд по правата на човека заради това, че публичните личности и органите на власт трябва да търпят критика в по широки граници, обясни служебният министър Зарков.

Приетият от МС законопрект предвижда органите на властта да се ползват с по-малка закрила срещу обида и клевета от частните лица. По този начин органите на властта няма да могат да подвеждат под отговорност журналисти за техни разработки и разследвания и да налагат определен вид цензура.

Вторият законопроект за промени НПК е свързан с процесуалните гаранции за деца, заподозрени или обвинени в рамките на наказателно производство, и по-добра защита на непълнолетните жертви на престъпление.

Това са изисквания на европейското законодателство, които страната ни се е забавила с тяхното транспониране и за което ЕК е открила назакателна процедура срещу България, обясни правосъдният министър и припомни, че те са част от поетите ангажименти на служебното правителство да подготви онези законопроекти, по които има такива процедури, за да могат те в спешен порядък да бъдат приети, така че тези процудури от ЕК да бъдат прекратени.