Техен автор е проф. Любомир Иванов, бивш директор на Националния център по опазване на общественото здраве, сега съветник по здравните въпроси към КНСБ, съобщи Zdrave.net., цитиран от Медиапул. Присвояването на статиите е станало възможно, тъй като под тях като първи автор Любомир Иванов е подписан като Л. Иванов, което съвпада с инициалите на депутата.

Депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов е на път да стане доцент. На сайта на Медицинския университет в София е обявен конкурс за доцент в Катедра по здравна политика и мениджмънт, където Иванов е единствен кандидат. Иванов е предоставил 26 свои публикации, на 12 от които е пръв или единствен автор, а една е отпечатана в чуждо издание. Според Приложение 4 на Правилника на МУ обаче изискванията за доцент са за 25 публикации, от които поне 15 като първи автор и поне 3 – в чуждестранно списание.

Това не е първия път когато Лъчезар Иванов се замесва в скандали. Ексдепутатът от НДСВ и сегашен депутат от ГЕРБ бе забъркан в афера с бившия министър на здравеопазването Божидар Нанев. Няколко месеца след това той се опита да спре предаване по Нова телевизия, за да защити свой приятел митничар. За намесата си той се прости с шефски пост в здравната комисия, председател на ГЕРБ в София и зам-председател на парламента. Месеци по-късно пък участва в "телефонната сбирка", която друга телевизия спретна на депутати, с обещание от фирма да подарява телефони. Преди 2 месеца пък стана ясно, че депутатът е получил сериозни комисионни от търговски фирми.

Хора от академичните среди са алармирали пред изданието, че единствената публикация в чуждестранно издание, представена от депутата, в действителност не е негова. Става въпрос за публикация в гръцкия сборник Public Health and Health Care in Greece and Bulgaria: The Challenge of the Cross-Border Collaboration, озаглавена Climatic Factors Related to Cerebrovascular Mortality in Sofia. Според предоставеното резюме, публикацията представя резултати от петгодишно проучване (2001-2005) за влиянието на факторите на климата върху сърдечносъдовите заболявания, а като автори са изброени "Ivanov L., R. Chakarova, Z. Spassova, D. Philipov”.

Статия за същото изследване на същия екип е публикувана още през 2009 г. в Българско списание за обществено здраве, специализирано издание на Националния център по опазване на общественото здраве. Първи автор на публикацията обаче е не депутатът Лъчезар Иванов, а проф. Любомир Иванов, тогава директор на Националния център по опазване на общественото здраве. "Идеята на тази тема я донесох аз от чужбина, когато в началото на 2000 г. започна да се говори за промените в климата, за влиянието им върху общественото здраве и т.н. Събрах хора, тогава доц. Чакърова беше републикански консултант по бедствени ситуации, другите двама са специалисти по медицинска география, и аз – специалист по обществено здраве“, обяснява авторът проф. Любомир Иванов пред zdrave.net. “Започнахме да работим по тази интересна тема. Много трудно събирахме данни”, разказва той.

Професорът е категоричен, че Лъчезар Иванов няма нищо общо нито с изследването, нито с публикацията в гръцкия сборник. "Разбира се, че не е Лъчезар, трябва да се чете Любомир Иванов, само че името ми е съкратено”, обяснява професорът. Нещо повече – в резюметата, публикувани на сайта на Медицинския университет в София във връзка с конкурса за доцент, на който единствен кандидат е Лъчезар Иванов, проф. Любомир Иванов открил още една статия, чийто автор в действителност е той. Този път става въпрос за публикация в специализираното издание “Здравна политика и мениджмънт”, със заглавие “Здравеопазването в Република България – реалности, предизвикателства”. В нея Л. Иванов е съавтор със С. Спиридонов и вече покойния лидер на КНСБ Желязко Христов.

“Вече бях пенсиониран и като съветник по здравна политика в КНСБ изготвих един доклад на вече покойния президент, с който започнахме един дебат по трансформацията на здравната система”, разказа проф. Иванов и допълни, че впоследствие докладът бил публикуван във въпросното издание.

През последната година в плагиатство бяха обвинени германският министър на отбраната Гутенберг, бившият унгарски президент Пал Шмит и румънският премиер Виктор Понта.