Шипка на 3 март: Връх на единение с паметта и на разделение за политическа употреба
Викове "оставка" съпътстваха честванията през последните няколко години, а снежните топки по бившия премиер Кирил Петков засега остават най-сюблимният изблик на конфронтация
Паметникът на връх Шипка е символ на българската свобода след освобождението от османско иго, но през последните няколко години се превърна и в място на разделение - на политици, които използват националния празник за престрелки помежду си, и на обществото - разделено в спора "за" или "против" отпадането на 3 март като национален празник. Филите развяваха и руски знамена, наред с българските. Фобите искаха бойкот на върха и 3 март да бъде свален от пиедестала в празничния календар. Бяха и на крачка да му разшият пагоните през Конституцията.
По неписано правило екипите на тримата първи мъже в държавата предварително се разбират кой ще се качи на Шипка и кой ще остане за честването в София. Това е така и от съображения за сигурност - за да не се събират на едно място и едновременно президент, премиер и председател на Народното събрание. Изключението е само вечерта на площада пред Паметника на Цар Освободител, по време на тържествената заря-проверка, когато се събират всички заедно. Тази година край костницата на воините ще застанат председателят на парламента Росен Желязков и президентът Румен Радев в опит да съхранят институционалното достойнство и единение.
Независимо кой е бил стопанин на "Дондуков" 1 и кой - на "Дондуков"2, тонът между институциите не бе нарушаван от нападки на този ден назад през годините. Традицията беше прекъсната от 2020-а година насам, в резултат на изострените отношения между третия кабинет на ГЕРБ и президента. За катализатор послужи COVID-пандемията. И някъде от тогава до днес освиркванията на едните срещу другите се редуват.
Националният оперативен щаб отмени официалните тържества заради вируса. Президентът не се подчини и се качи на върха.
"Каква ли щеше да бъде съдбата на България днес, ако онези велики българи се бяха поддали на "вируса" на манипулацията, на "вируса" на страха, на "вируса" на примирението, на "вируса" на слабоволието? Но те устояха и не се поддадоха, както всички вас, за които дългът към паметта е свят и неотменим", разкритикува от Шипка държавният глава.
И се включи в спора за 3 март. "През годините много политици пренебрегваха и оспорваха 3 март. Правят го и днес. Много манипулатори се опитваха да изопачават историята за политическа употреба. Те нападаха истината с настървението, с което пълчищата на поробителя някога щурмуваха Шипка. Но и едните, и другите претърпяха поражение", заключи президентът, който тогава беше освиркан от привърженици на критикуваните управляващи от ГЕРБ.
На върха беше и тогавашната председателка на НС от ГЕРБ - Цвета Караянчева, която напусна демонстративно по време на речта на Радев. Престрелките между ГЕРБ и президента продължиха и през следващата епидемична година - 2021-а. Отново имаше забрана за честване и официалните тържества бяха отменени. Румен Радев произнесе поредна критична реч от върха.
"Искам да Ви питам нещо: очаквали ли сте, че някога, някой ще се осмели да Ви забрани да се качите на Шипка?! Очаквали ли сте, че някой ще се осмели да посегне на правото Ви да се поклоните пред онези, на които дължим свободата си?! Властта отново се опита да постави под карантина националната ни памет, но хората имат достойнство и отново са тук", разкритикува Радев кабинета "Борисов" 3. Множеството пък освирка с викове "Оставка" поднасянето на венците от името на тогавашния премиер Бойко Борисов и вицепремиера Красимир Каракачанов.
Председателката на НС Цвета Караянчева и тогава се качи на Шипка, но не застана редом до държавния глава, а отвърна на критиките му през медиите.
"Тържествата на Шипка са под патронажа на председателя на Народното събрание, а това, че президентът иска да дойде днес тук и да чете слово, си е негов проблем. Но няма официални тържества. Когато са отменени официалните тържества, няма как да престъпваш препоръките на главния държавен здравен инспектор. Аз днес тук съм като гражданин, заедно с колеги и приятели. Не е важно да четем помпозни речи, не е нужно да си правим на инат", парира Караянчева критиката на президента.
Обади се и премиерът Бойко Борисов, който в този ден се намираше на инспекция по магистралите. И обвини Радев, че внушава неистината, че изпълнителната власт забранява честването на Шипка.
"Тържества по време на пандемия никой не прави. Такива лъжци и манипулатори.", отсече лидерът на ГЕРБ.
На следващата 2022-а година политическото напрежение на Шипка не само остана, но достигна недостижима до момента точка на кипене. Само главните действащи лица бяха сменени. Вече управляваше "Продължаваме промяната", а ГЕРБ бяха останали в опозиция. За първи път от няколко години президентът Румен Радев изневери на традицията и не изкачи върха.
Вместо държавния глава, който остана в София, на Шипка отидоха председателят на НС Никола Минчев и премиерът Кирил Петков. Беше изминала само седмица от началото на войната в Украйна, а в публичното пространство и в социалната мрежа дори проехтяха призиви за бойкотиране на честванията за 3 март. Обичайните освирквания срещу кабинета от предишните две години избухнаха с двойна мощ и новият министър-председател се оказа мишена на снежни топки. Първата полетя, докато произнасяше апел за единение.
"Време е България да каже: "България е единна! Стига сме се делили на различни групи! Всички сме българи и всички почитаме националния празник на България. Всеки, който иска да прави разделение днес, не работи в интересите на нашата страна. Време е да кажем, че България е над всичко", провикна се премиерът на фона на неспиращите възгласи "Оставка", "Предатели" и "НАТО вън".
Кирил Петков беше уцелен въпреки огражденията и плътния кордон от служители на НСО, като един от гардовете поемаше ударите от снежния обстрел. По-късно човекът, улучил премиера със снежната топка, беше издирен и задържан. А двамата с председателя на Народното събрание Никола Минчев трудно успяваха да надвикат с речите си множеството, скандиращо "Предатели", "Оставка", "НАТО вън". Протестиращите развяваха български, руски и знамена на "Възраждане".
Това беше първият и единствен засега по-сериозен сблъсък при отбелязването на 3 март, кулминация на разделението, недостигната на следващата 2023 г., когато на Шипка всичко беше спокойно. Сам на върха и в спокойна атмосфера речта си произнесе служебният премиер Гълъб Донев. И бившият секретар на президента призова за обединение на мястото, превърнало се в символ на разделение. "Българската свобода има свой връх и той се нарича Шипка. Връх Шипка е свято място, което не търпи нечисти думи и недостойни постъпки", каза Донев.
Междувременно 3 март беше застрашен от разжалване, което трябваше да бъде записано в Конституцията по искане на управляващото мнозинство. Планираното детрониране на националния празник предизвика Румен Радев да обяви от върха, но вече по време на честването на Шипченската епопея през август миналата година, че ако това се случи, ще се превърне в "червената линия на нашето търпение, която народното движение няма да допусне да бъде заличена".
Само няколко дни по-късно близки около държавния глава сформираха инициативен комитет за референдум, а насред събирането на подписката ГЕРБ обяви, че няма да подкрепи смяната на националния празник. Въпреки това на първо четене на промените в Конституцията на 8 декември 2023 г. 164 депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС гласуваха за отпадането му и се коригираха едва при второто гласуване. Мнозина от тях днес ще се изкачат отново на върха и ще отправят честитки през социалната мрежа. Така или иначе, референдумът беше предотвратен, но търговската марка "3 март" - патентована, и заветната дата отново не слезе от дневния ред на политици и анализатори месеци наред. Вече като евентуално наименование на бъдеща пропрезидентска партия.
Шипка не излезе от политическия репертоар и отново стана епицентър на напрежение дни преди Коледа, след като лидерът на "Възраждане" обяви, че затварят паметника за реконструкция и целта на властта е да забрани честването на 3 март. Тезата намери почва и бързо предизвика вълнение в социалните мрежи, на фона на пресния демонтаж на Паметника на Съветската армия. Оказа се, че това не е вярно и ремонтът започва през лятото, а на мястото ще се проведе традиционното тържество и то без ограждения. Костадинов пък беше разобличен от бившата си партия ВМРО и от ръководството на музея на храма-костница, че плаши хората с манипулации.
Така посрещаме поредния 3 март - все още и национален, и безпартиен празник, с паметник, който си е там, на върха. Но и с риска, наред с честването, и освиркването на едните срещу другите да се превърне в традиция.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}