07:38 | 05.05.24

17-11-2017 20-11-2018

Промените в Конституцията отиват на поправителен по Никулден, 161 гласа не стигнаха

Опозицията гласува "против" и така редакцията на основния закон не успя да събере 180 "за", за да бъде приета още днес

17:13 | 6 октомври 2023 | Редактори : Лилия Чалева, Ива Капкова 148 12784 Снимка: БТА

След осемчасови дебати, 161 гласа на депутати от мнозинството не достигнаха промените в Конституцията да бъдат приети на първо четене, но тъй като законопроектът събра повече от 2/3 от гласовете, има втори шанс за гласуване след два месеца, считано от днешната дата. Така се очертава гласуването, отново на първо четене, да бъде около 6 декември, Никулден.

Промени в Конституцията

Против редакцията на основния закон гласува опозицията от "Възраждане", ИТН и БСП.

Вносителите от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС не успяха да съберат необходимите им 180 гласа, което е 3/4 от гласовете на всички народни представители, за да стане ремонтът на Конституцията факт още днес. Така мнозинството пропусна бързата писта за узаконяване на промените, но те имат шанс да минат по бавната.

Още снимки вижте ТУК>>

Въпреки че електронното табло в пленарната зала изписа "предложението не е прието", трите парламентарни формации от мнозинството реагираха с бурна радост и ръкопляскания на резултата.

Според Конституцията, както и според приетите процедурни правила за гласуване на измененията в основния закон, проектът се обсъжда и приема на три гласувания в различни дни. При новото разглеждане законопроектът се приема, ако за него са гласували не по-малко от 2/3 от всички народни представители. Те бяха постигнати днес, което ще рече, че през декември, при запазване на сегашното мнозинство, приемането на конституционните поправки ще стане факт.

"Това е историческа възможност, зад нея има зрялост и експертиза", каза Христо Иванов, който отбеляза, че днес е много важен ден за демокрацията.

Снимка: БТА

Гласуването последва близо седемчасови дебати, в които имаше размяна на остри реплики, но и дискусия по същество, а в залата присъстваха представители на НПО, които отдавна настояват за конституционна реформа - като Велислав Величков от "Правосъдие за всеки".

Снимка: БТА

Акцент в дебата на първо четене по промените в Конституцията, освен съдебната реформа, се оказа предложението за отпадане на забраната за двойно гражданство на хора, които заемат висши държавни длъжности. Спорове имаше и по въпроса за смяната на националния празник 3 март с 24 май, въпреки че още преди дни стана ясно, че тази промяна няма да мине, тъй като ГЕРБ се отказа от нея. По време на дискусията председателят на НС Росен Желязков напомни, че поначало в Конституцията не е записана датата на националния празник.

Опасенията си от риска с отпадането на забраната за това да имаме президент, премиер или депутати с българско, но и с второ чуждо гражданство, изразиха и депутати от ГЕРБ, въпреки че са били сред 166-мата вносители, подписали се под проекта.

Снимка: БТА

"За мен това е много опасно, неслучайно повечето държави, ако не и всички в Европейския съюз, са много консервативни по тази тема, коментира Александър Ненков. Това може да бъде причина за проникването на хора, които не служат на нашата държава", предупреди той. "Тук трябва да сме изключително внимателни. Има опасност тази възможност да се използва недобросъвестно и в желанието си да кажем на хората, които живеят в чужбина и имат двойно гражданство: "Ние много мислим за вас", да не се окаже, че вместо да си изпишем вежди, да избодем очи", наблегна Ненков.

Антоанета Цонева от ДБ коментира, че по темата за двойното гражданство, освен за заплахите, трябва да говорят в детайл и за т.нар. пасивно избирателно право. "България е страна, в която е позволено двойното гражданство. В 16 от 27 страни е позволено двойното гражданство, пет го забраняват и го допускат по изключителни обстоятелства и в шест го позволяват при определени условия в различна степен", посочи Цонева, "Предлагам да обсъдим детайлно това, не да извеждаме напред страхове, не да оспорваме лоялността", каза Цонева.

Снимка: БТА

Явор Божанков от ПП-ДБ отбеляза, че много наши сънародници, значителен брой, имат двойно гражданство и някои от тях искат да участват в политическия живот на България. Според мен им го дължим, аз заставам зад това предложение, заяви депутатът. Той посочи, че притеснението от чужди агенти е работа на спецслужбите и никой от агентурата "няма да вдигне табела "аз съм с двойно гражданство".

Снимка: БТА

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов пък е категоричен, че забраната не нарушава права и не се ерозира всеобщото избирателно право, а се защитава основният обществен интерес, държавният суверенитет да бъде цял и непокътнат. Той предупреди, че хипотетично, в един момент може да се окаже, че имаме министър-председател или президент от Турция, който нито говори езика, нито знае къде е България на картата.

От ИТН имат по-различно мнение. Те смятат, че трябва да отпадне ограничението за двойно гражданство, но само за българи, които живеят в страни от ЕС, обясни Тошко Йорданов.

Снимка: БТА

На 28 юли, в последния ден на първата сесия на 49-ото Народно събрание, ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната-Демократична България" и ДПС внесоха общ законопроект за промени в Конституцията в деловодството на парламента. Под него има 166 подписа - на представители на трите парламентарни сили.

Мотивите към законопроекта са групирани в шест точки.

Снимка: БТА

Утвърждаване и укрепване на българската държавност

С промяна на чл. 23 се акцентира върху утвърждаване на образованието, науката и културата и опазването на културно историческото наследство са стратегически национални приоритети, отбелязват вносителите. В мотивите е записано още, че с цел укрепване на българската държавност и идентичност се предлага националният празник на България да е 24 май - Ден на българското слово, просвета и култура и на кирилицата.

Укрепване независимостта на съда чрез структурна реформа на Висшия съдебен съвет

В законопроекта се предлага структурна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС), която да гарантира независимо и справедливо правосъдие, като ВСС остава административен и кадрови орган само за съдиите. Предвижда се редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (пет члена) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират пряко от съдиите като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. ВСС се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие — от председателя на ВАС. Ограничава се възможността действащи съдии, прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на органа от квотата на парламента. Предвижда се още, че мандатът на председателите се намалява на пет години с право само на едно повторно назначаване. С цел укрепване на съдийската независимост е възприето, че председателите на ВКС и ВАС се назначават и освобождават директно от ВСС без участието на президента, посочват вносителите.

Снимка: БТА

Реформа на прокуратурата, гарантираща нейната отчетност пред обществото

Предлагат се промени в структурата на прокуратурата, според които главният прокурор да се назначава от Прокурорския съвет по инициатива на министъра на правосъдието или на трима членове на Прокурорския съвет. Предвижда се намаляване мандата на главния прокурор на пет години, както и въвеждане на елемент на децентрализация на структурата на прокуратурата чрез промяна на чл. 126 от Конституцията.

Записано е още, че Прокурорският съвет осъществява основните кариерни и дисциплинарни правомощия по отношение на прокурорите в състав десет членове - двама от членовете, избирани пряко от прокурорите; един от членовете, избирани пряко от следователите; шестима от членовете, избрани от парламента (представители на различни юридически професии и организации), главният прокурор по право, а министърът на правосъдието може да участва в заседанията без право на глас. Ограничава се възможността действащи прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на органа от квотата на парламента.

Предвидено е, че се създава специален механизъм за разследване на главния прокурор - за извършено престъпление от общ характер, той се разследва и обвинението се поддържа пред съда от специален прокурор, който е заемал длъжността съдия в наказателна колегия на върховно или апелативно ниво до момента на назначаването. Записано е, че процедурата за назначаване се определя със закон.

В законопроекта се предвижда ограничаване на функциите на прокуратурата само до функции в рамките на наказателния процес - отпадане на общия надзор за законност по отношение актове и действия на държавните органи.

Скрийншот: Народно събрание/БНТ

Относно определяне на състава на служебното правителство

Предлага се да възприеме един от моделите, които действат в други европейски държави, в които има формат на назначаване на самостоятелно служебно правителство с конституционно определен премиер, заемащ висша публична длъжност в независим държавен орган, така че да не се допуска пълна дискреция на президента при назначаване (напр. в Гърция за служебен премиер се назначава председателя на Върховния съд, председателя на Върховния административен съд или председателя на Сметната палата). Предвижда се служебният министър - председател да се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка. Министерският съвет да се назначава от президента по предложение на министър - председателя. Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство.

Предлага се да се ограничи до един месец периодът, в който парламентът не заседава в случай на предсрочни избори. Въвежда правилото президентът да определя датата за предсрочните избори и парламентът да не заседава в едномесечния период преди датата на изборите.

Допълнителни гаранции за правата на гражданите

Вследствие на повече от 30-годишно свободно придвижване и трайно установяване зад граница на голям брой български граждани, следва да се изменят и нормите, забраняващи избирането и/или заемането на висши държавни длъжности от лица, които, освен българско, имат и друго гражданство, смятат вносителите. С предложеното изменение в чл. 65 се преодолява тази дискриминационна по отношение на стотици хиляди български граждани, които са граждани и на други страни, забрана да бъдат избирани за народни представители, министри и министър председатели. Вносителите считат, че придобитото образование в престижни световни университети, както и опитът, придобит в реалния сектор в различни страни по света, би бил само от полза за обществото ни.

Снимка: БТА

Предлага се въвеждането на нови институти в защитата на конституционните права и свободи на гражданите. Въвежда се пряка индивидуална конституционна жалба, осигуряваща граждански контрол върху дейността на парламента, така че приеманите закони да не нарушават конституционните права на гражданите. Предвижда се създаване на възможност долуинстанционните съдилища да сезират пряко КС относно конституционността на закон, приложим по конкретно дело — форма на конкретен конституционен контрол, който допълва възможността за индивидуална конституционна жалба, както и укрепва независимостта на всеки съд. Конкретните основания за допустимост ще бъдат уредени в специален закон, отбелязват вносителите.

Прозрачен избор на независими регулаторни и контролни органи

В законопроекта се предлага конституционализация на основните етапи на процедурата за избор на членове на независими регулаторни и контролни органи. Процедурата се осъществява при спазване на най-малко следните изисквания: публично номиниране и изслушване на кандидатите, ясни критерии за избираемост на кандидатите, предвиждане на възможност за представители на обществеността и на професионални организации да дават становища и да наблюдават процеса, ограничаване на броя на последователните мандати.

Този подход ще гарантира прозрачност и легитимност на процеса по номиниране и избор на членовете, което ще ограничи политизацията на процеса и ще повиши доверието в органите, смятат вносителите.

Във вторник Комисията по конституционни въпроси в Народното събрание гласува решение, с което предлага на парламента да разгледа в пленарна зала промените в основния закон. В края на месец септември депутатите гласуваха процедурните правила, по които ще се приемат измененията в Конституцията.

От Висшия съдебен съвет вече заявиха, че не приемат голяма част от предлаганите промени в основния закон. От прокуратурата също изразиха притеснения за бъдеща политическа зависимост.

Промените в основния закон се разглеждат на 3 четения. За да бъдат приети, те трябва да бъдат подкрепени от поне 3/4 от всички народни представители, тоест 180. Ако това не се случи, но проектът събере поне 160 гласа, той се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от 5 месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от 160 народни представители.

ИЗБРАНО