През ноември БСП внесе в КС искането, подписано от народни представители както от левицата, така и от ДПС и дори от "Атака", които до неотдавна подкрепяха ГЕРБ. Като мотиви бяха изброени "многобройни нарушения - забранителните списъци, прозрачните бюлетини, участието на министъра на вътрешните работи в изборния процес, нарушената тайна при гласуването, лишаването на хиляди граждани от вот и други".

Управляващите обаче заявиха, че искането на опозицията е популистко и отрекоха да има манипулации на вота.

След като КС все пак допусна да разгледа искането на депутатите, въпреки особеното мнение на няколко от съдиите, беше изискана цялата необходима документация. Миналата седмица Плевнелиев и Попова изпратиха свое становище, че не виждат проблем в изборните нарушения. Според тях "не е възможно в едни нормални демократични избори, както при всяко човешко дело, да няма пропуски и нарушения".

По повод твърдението на депутатите, че активното избирателно право на гражданите е било ограничено поради незаконосъобразното формиране на избирателни секции, които включват повече от 1000 избиратели, КС е установил, че действително в нито една секция в страната не е установено да са гласували повече от 936 избиратели. Само в някои секции извън страната (най-много в Република Турция) се е стигнало до гласуване на повече от 1000 души.

По сигнала на опозицията за прозрачни бюлетини съдът отбелязва, че е разгледал сигналите, че при поставяне срещу естествен или изкуствен светлинен източник би могло да бъде установен начинът, по който е гласувал избирателят. Няма обаче твърдения, а и липсват доказателства някъде да е била възприета практика членовете на СИК да са създавали условия за разкриване на тайната на начина, по който е гласувано (т.нар. „контролиран вот”), заявяват от КС. Проверени са и непопълнени екземпляри от бюлетини и не са открити отклонения от установения законов стандарт.

За списъците за гласуване КС също не намира противоконституционно лишаване от права, но отбелязва, че общата и неясна формулировка в Избирателния кодекс, в която липсва изрично изброяване на всичките компоненти на списъците, несъмнено затруднява изборната администрация, не е в съответствие с принципа за правовата държава и законодателят е длъжен да отстрани този недостатък, като не се допуска дописване в изборния ден. Забранителните списъци не се публикуват, представят се на секционните избирателни комисии в деня, предхождащ изборния ден, и грешките в тях не могат да бъдат преодолени в деня на вота, мотивира се още съдът.

Във връзка с твърдението, че в противоречие с конституцията Цветан Цветанов ползва платен годишен отпуск по време на предизборна кампания и едновременно с това е ръководител на предизборния щаб на една от партиите висшите магистрати отбелязват, че депутатите не са посочили конкретни обстоятелства - откога той е в отпуск, какво представлява длъжността "ръководител на предизборен щаб" и какви действия е извършвал през това време. Този въпрос може да е предмет на специфичната политическа отговорност на министрите пред парламента, а чрез него - и пред народа, но не води до заключението, че произведените избори са незаконни на това основание, посочват още от КС.

Съдиите отбелязват и като недостатък на Изборния кодекс това, че не предвижда за ЦИК срокове за издаването на методическите указания за работата на избирателните комисии и за организиране и осъществяване на обучението на техните членове. Изборната администрация - както централната, така и по места - е била неподготвена и поради това изключително затруднена за едновременното произвеждане на президентски и местни избори, отбелязват магистратите.

Решението влиза в сила от постановяването му, уточниха от КС. Така новоизбраните президент и вицепрезидент ще влязат безпроблемно на "Дондуков 2" в края на януари.